След като миналата година светът отбеляза 150-годишнината от първото издание на “Алиса в страната на чудесата”, на българския книжен пазар станахме свидетели на различни издания на класиката. Продължението й от 1871 година, “Алиса в огледалния свят”, обаче сякаш остана в сянка.
В случай че искате да запознаете някой по-малък слушател/читател с втората порция приключения на смелата Алиса, адаптираното издание на “Алиса в огледалния свят” (изд. „Инфодар“) е подходящо за целта. Историята е адаптирана от Кей Удуърд, като са съкратени главно множеството нонсенс стихове, поеми и загадки, които биха могли да затруднят или отегчат по-малките деца.
Така за читателите остава да се разходят из огледалния свят, който е разделен на квадрати, подобно на шахматна дъска. Да се срещнат с Бялата и Червената кралица, странните човечета Туидълдум и Туидълди, както и с яйцеподобния Хъмпти-Дъмпти, който има навика да пада от тесни стени, да прочетат поемата за страшното чудовище Джаберуоки (с помощта на собствено огледалце), да се удивят на нескопосаният Бял и Червен рицар и да придружат Алиса до последното квадратче на шахматната дъска, с което момичето ще се превърне от пешка в царица.
Изданието е с твърди корици, които са по-устойчиви на любопитните детски ръце. Интересът на малките читатели се поддържа от отварящите се прозорчета, чрез които децата да се включат в четенето на историята (5-годишната ми дъщеря доста време се забавлява да отваря и затваря капачето с падащия рицар). Особено впечатляваща е поп-ъп сцената на тържествената вечеря с трите кралици в края на книгата. Илюстрации в книгата са на Пат Мъфет и са в леко романтичен момичешки стил. Преводът е на Боряна Даракчиева.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
