Анджи Стантън е млада авторка, която е отраснала „с книга в ръка и глава в облаците“, както сама казва. Корицата на романа й „Утрото идва навреме“ (изд. „Ера“, превод Емилия Карастойчева) определено беше първото, което привлече вниманието ми. Фиделия Косева е виновник за художественото му оформление и дори бих казала, че се е справила по-добре в сравнение с оригинала. Второто, което вече ме убеди да си го купя, е историята, а именно: пътешествия във времето. Пътешествия в миналото, пътешествия в бъдещето. Колко вълнуващо! Изключително ми допадат подобни сюжети.
Като говорим за съдържанието, ето за какво става въпрос. Абигейл е първокурсничка в Уисконския университет и притежава дарбата да се връща назад в миналото. Уил пък е синеок чаровник от 1927 г., който пътува… в бъдещето. Аби и Уил се срещат през 1961 г. и така поставят началото на една всеотдайна любов и изтощителна гонитба през кръговрата на времето. Съдбата ги събира и разделя през годините, обърква ги и изпълва душите им със страх. Дали някога ще се съберат? Дали ще разкрият мистерията около способностите си? Ще могат ли да изживеят любовта си, или са обречени на вечно търсене? На тези въпроси ще отговори Анджи Стантън… Но как?
Нещо във вселената нарушава синхрона и ни запраща из годините, а ние се опитваме да надхитрим системата, да подмамим часовника, за да не ни раздели.
В романа освен любовна история намира място и доза родословна мистерия, починала баба, изгубено бебе и мистериозна кутия за шапки. Сюжетът ни напомня колко е важно да се борим за любовта, да бъдем търпеливи и упорити, и да вярваме в невъзможното. Посланията са ясни и категорични.
Първите страници са доста динамични. Към средата действието е все така динамично, а в края… става дори още по-неприятно динамично. Всичко се случва прекалено бързо. Може би авторката щеше да изгради едни по-пълни образи, по-разгърнати и цветни взаимоотношения (както и по-издържан сюжет), ако беше решила историята в „Утрото идва навреме“ да бъде спокойно разказана и развита в две или три книги.
За какво не й е стигнало времето и мястото според мен? Героите са симпатични, но не се отличават с някакви личностни качества и индивидуалност. Главните персонажи ще бъдат запомнени почти единствено с безпрекословната си любов, която им се случва моментално и сетне пренасят през времето. Освен това Стантън е прекалила с повторенията на думи и цели изречения, което не е обосновано и не ми се понрави. Многократно ни се напомня за русата коса и сините очи на Уил, за някое събитие и т.н. Така оставам с чувството, че писателката няма достатъчно богато въображение и речникът й изглежда беден. Тъй като не съм чела книгата в оригинал, не смея да го твърдя със сигурност.
Финалът също изглежда претупан и малко наивен. Да отделя часове за една книга, която е с неубедителен завършек, ме остави с неприятно усещане. Положителното е, че до развръзката водят елементи, които вече са част от сюжета, а не са скалъпени в последния момент.
В крайна сметка бих квалифицирала „Утрото идва навреме“ като приказка, разпростряна на 316 страници. Не се оказа точно това, което очаквах, но е приятно и бързо четиво – примерно за ленив следобед. Ако търсите магична история за пътешествия във времето, романът на Анджи Стантън е подходящ за вас.
И все пак сигурно се питате дали Аби и Уил ще изживеят любовта си?
Ако можех да те върна при мен, никога вече не бих допуснал да се разделим. Бъдещето е страшно и несигурно, без надеждата да те открия. Ако прочетеш писмото ми – моля се да го прочетеш – искам да знаеш, че любовта ми към теб е неподвластна на времето.
С обич, твой Уил.
Припомнете си и ревюто на Милена за „Утрото идва навреме“. Още един отзив за книгата ще намерите при „Justonebooklover“.
