fb
Ревюта

„Утрото идва навреме“ – за капаните на времето и любовта

2 мин.
Utroto idva navreme Andji Stantan

Utroto idva navreme Andji StantanОбичам да чета книги от нови автори. Понякога обръщам внимание на анотацията, друг път се водя единствено по това дали корицата ще ме привлече като магнит. За мен Анджи Стантън бе тъкмо непознато име, но се радвам, че й дадох шанс.

„Утрото идва навреме“ (изд. „Ера“) ни запознава с Аби, студентка от Уисконскинския университет, израснала без баща и наскоро загубила баба си, някога посещавала лекции в същото учебно заведение. Стантън успява да те грабне още с първите 50-ина страници, което често е предпоставка за интересен сюжет и до края на книгата.

През първата си сутрин в университета Аби се събужда, за да разбере, че календарът всъщност показва 1983 г. Изглежда, че някак се е върнала в миналото, но как е възможно подобно нещо? Докато студентката отчаяно се опитва да разгадае мистерията, времето се превръща в неин враг и тя отскача още няколко пъти назад, докато не стига далечната 1961 г., където се запознава с чаровника Уил.

Студентът от 1921 г. Уил също пътува във времето, но напред в бъдещето. Ще оцелее ли любовта им в тази странна и непредвидима ситуация и как ще се измъкнат от клопката, в която са уловени? Ще открият ли причината да им се случва всичко това и каква ли е ролята на бабата на Аби в цялата мистерия?

Анджи Стантън разплита с лекота историята, в която фантастичните елементи в лицето на двама пътуващи във времето младежи изглеждат достатъчно правдоподобни. Изключително много ми допадна смисълът, който авторката е вложила като основа за споходилите героите събития. Семейните тайни и драматичните обрати са неделима част от сюжета, а до самия финал Аби и Уил изглеждат като напълно реални личности, на които не спрях да симпатизирам.

„Утрото идва навреме“ завладява и увлича. Нямаше момент, в който да ми бъде скучно, пък и Стантън се е постарала в действието и образите да има градация. Използвала е онези малки, но сполучливи похвати, които с трепет те карат да продължаваш да четеш, в резултат на което книгата много ми хареса.

Романът ненатрапчиво ни напомня колко е важно да не се отказваме пред трудностите, да вярваме в силата на предопределеността и да се борим за любовта си, колкото и невъзможна да изглежда тя на пръв поглед. Защото утрото винаги идва навреме и е още по-сладко, когато има с кого да го споделиш…

Още ревюта за книгата може да прочетете в блоговете „Just one booklover“ и „LadyBug’s Page“.

[ + ]