Това е книгата! Веднага след като я зачетох, го разбрах. Бях срещал веднъж-два пъти името на Антон Баев като един от интересните съвременни български автори, но, хм, той ме изненада изключително много – веднага разбива предразсъдъците за графоманството на провинциалните автори. И заслужено печели награда „Пловдив“ за литература.
Иначе „Белези от българин“ бе първата „жертва“ на патриотичната ми самоинициатива с всяка заплата да си купувам по една хубава българска книга. И не сгреших – това бе заглавието, което наистина ме грабна на щанда на „Хермес“ на пролетния панаир на книгата.
Романът представлява едно много интересно поднесено своеобразно изследване на българската народопсихология в годините на прехода. Главният герой Спас Господов е типичното средностатстическо малко човече, което се опитва да бъде голям човек. Нещо, което трудно му се отдава. Някак неведнъж направих сравнение с Бойко Борисов и целия фолклор, разнасящ се около неговата скромна персона.
И като казах „скромна персона“, цялата книга изобилства с клишета и абсурдни ситуации. Човек има чувството, че Баев, вместо да си гледа работата като главен редактор на „Марица“, си прекарва времето в събиране на народни мъдрости. Именно по този начин обаче той успява да изгради нужния образ на Спас Господов (мда, дори и името на героя показва една хубава родна черта – да чакаме всичко да ни падне от небето).
Разбира се, всяко народопсихологично изследване дразни със своята тенденция към категоризация на изводите, но тук това се пропуска, благодарение на изчистването на един конкретен персонаж и заради художествения характер на книгата. За съдържанието като такова, няма да говоря. Просто трябва да се прочете.
(Заб. Този материал отлежа 2 седмици преди да бъде качен в блога „Аз чета“ преди точно 2 години…)
