Ново проучване на екип от психолози към University College London показва, че аудиоразказът е по-въздействащ от видеото, научаваме от Research Digest. Учените са провели експеримент сред 102 мъже и жени на възраст 18-55 години, поставяйки сензор на китките им, който измерва пулса, нивото на потене и телесната температура. Състоянията, при които отчетените данни се съпоставят, са две – участниците слушат или гледат дадена история.
Подбраните откъси са от осем художествени произведения, включително „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин, „Шифърът на Леонардо“ от Дан Браун и „Игра на тронове“ от Дж. Р. Р. Мартин. След като са изгледали или изслушали откъса, участниците попълват въпросник, който оценява четири аспекта на възприятието на историята – емоционалната ангажираност, разбирането на разказа, фокуса на внимание и т.нар. „присъствие на наратива“, отчитащо доколко участникът е съгласен с твърдението „На моменти историята беше по-близко до мен от реалния свят“.
Интересен резултат е, че макар участниците в експеримента да твърдят как са се чувствали по-въвлечени от видеоразказа, при всички тях измерените жизнени показатели са били по-високи, когато са слушали историята. Според учените този резултат се дължи на по-голямото когнитивно усилие при аудиоверсията. Техният извод е, че всъщност участниците са били по-обвързани емоционално при слушането на разказа.
Даниъл Ричардсън, водещият психолог в екипа на University College London, коментира изследването така:
Най-старите разказани истории датират отпреди хиляди години, когато писмеността не е съществувала. В общ исторически план повечето от тях са били разказвани устно. Човекът не е еволюирал, за да чете, така че вероятно в нас има заложено нещо, което ни предразполага повече към слушането на истории. Това не означава, че в съвременността видеото не се е превърнало в мощен инструмент за споделянето им.
Любопитното изследване коментира и писателката Ема Йънг. Според нея видеото предлага на потребителя повече информация „наготово“, докато устно разказаната история изисква повече усилия. От една страна, това би могло да отблъсне някои читатели, но пък ползата от стимулирането на въображението при аудиокнигите е безценна.
