fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Събрани съчинения“ за страха

3 мин.

Augusto Monteroso - Sabrani sachineniqСъбрани съчинения (и други разкази)“ започва с чудесен предговор от Хуан Роденас. Благодарение на испанския поет и литературен критик научаваме любопитни подробности за творчеството на Аугусто Монтеросо, които ни подготвят за предстоящите разкази, както и за въпросите, над които те ще се разпрострат. Освен споменатото в тези редове, бих допълнил, че не може да се пренебрегне темата за страха и несигурността – заложена в толкова много от историите.

Сборникът започва с ловеца на глави Пърси Тейлър и странния нов бизнес, с който той се захваща („Мистър Тейлър„). Бизнес, в който търсенето става толкова голямо, че не може да се покрие от доставчиците. Без да издавам за какво става въпрос, ще споделя, че ми допадна иронията в края, когато отдадеността на Пърси към неговата „рожба“ и страхът, че с нея е свършено, води до абсолютно най-крайната възможна постъпка.

Следва история за човек, който се бои, че личният му живот достига до прекалено малко хора („Един на всеки трима„); двустраничен разказ без пунктуация, който се чуди дали не е по-добре незавършеното да си остане такова („Довършена симфония„); президентска съпруга със страст към рецитирането и стаен ужас, че може и да не бъде разбрана и оценена („Първа дама„).

Два разказа искам да отлича специално. Този за „писателя“ Леополдо ми е един от любимите заради симпатията, с която е обрисуван от Аугусто Монтеросо, както и заради трепета, с който заедно с автора следим дали този ентусиаст най-накрая ще успее да завърши някое от собствените си творби („Леополдо (Неговите произведения)„). Скривайки се зад своята педантичност, Леополдо всъщност живее с ужаса, че разказите му няма да са изпипани достатъчно и ще бъдат разгромени от критиката.

Диоген също“ е другият ми фаворит, в който са оплетени взаимоотношенията между майка, баща и техния син. А, да, и добродушното им куче Диоген. Гледните им точки се преплитат и сливат и в един момент не можем да разберем съвсем ясно кой е отговорен за драматичните събития, които ще се случат. А има ли изобщо такива събития? Много добре написана история, която звучи особено психарски.


Продължаваме нататък и ето го и бащата („Концертът„), чиято дъщеря е талантлива пианистка, а той не смее да признае, че не разбира нищо от класическа музика и се чуди дали животът им се е развил в правилната посока. Неизвестна актриса пък плахо преодолява страха си от публични изяви („Не искам да ви лъжа„) и държи комична, разпиляна и същевременно тъжна реч за избягалите й мечти.


Сборникът завършва с разказа „Събрани съчинения“ – логично и в него прозира темата за страха – от поощрението и критиката, от изявата и себеизразяването.


Цялостното ми впечатление от книга номер 9 от поредицата „Кратки разкази завинаги“ е, че историите звучат минорно и че от тях не лъха особен оптимизъм. Героите са плашливи, комплексирани и скрити в себе си. На повечето от тях им се предоставя възможност да направят крачка напред, но малцина няма да се спънат в опита си… Странен, но приятен за четене сборник, който в стотина странички не само е развил множество различни истории, но и го е направил със стилово разнообразие, което носи удоволствие. Книга, която, освен всичко споменато до тук, определено се различава от другата творба на Аугусто Монтеросо, издадена на български – „Черната овца и други басни„.

Прочетете още ревюта за книгата при Преслав в „Литературата днес“ и при Христо в „Книголандия“.