Коя е Малала?
Този въпрос е водещ в книгата на Малала Юсафзаи и Кристина Лам. Почти целият свят вече знае името на Малала, нейната история; хората от Япония до Лос Анджелис са гледали документални филми за нея, слушали са речите й в защита на правото на момичетата да се образоват и против талибанизацията на долината Суат, където е отраснала и живяла. Но коя е Малала? Кое е детето, пораснало да се превърне в най-младата номинирана за Нобелова награда за мир личност? Кое е момичето, посмяло да публикува в блога „Дневникът на една пакистанска ученичка“ истината за засилващия се режим на талибаните, за безсилието на армията, за взривените училища и заплахите, преследващи момичетата и всички противници на режима? Кой е любимият й цвят? Любимата й книга? Какво обича да закусва и коя е най-голямата й мечта?
„Аз съм Малала“ е откровен и искрен разказ в първо лице, който страни от политическите интриги и присъди. Малала не взема страна – за нея еднакво виновни са и талибаните, и пакистанското правителство, допуснало засилването на техните позиции, и американците, възползващи се от влиянието си в Пакистан в преследване на собствените си цели.
Когато четеш за красиви места с екзотични имена, няма как да не се размечтаеш и мечтите ти да не са оцветени в багрите на приказките от „1001 нощ“. Ала Малала не е Шехерезада и нейната приказка е съвсем истинска. Случва се тук. Сега. И колкото и да си криеш главата в пясъка и да игнорираш симптомите, истината е, че може да се случи и на теб – също както и с историята на Енаятолах Акбари и романите на Халед Хосейни.
„Това, което ужасява религиозни екстремисти като талибаните, не са нито американските танкове, нито бомбите или куршумите, а момиче с книга“
(автор: Pat Bagley)
Разказът на Малала започва съвсем в началото – с баща й Зияудин, който създава училище. През живота на баща си и собственото си семейство Малала прави кратък обзор на историята на Пакистан, опитвайки се да запълни празнините в познанията ни по съвременна история. Хронологията на събитията е объркана, трудно проследима, правителствата са сваляни, само за да дойдат на власт отново след няколко месеца – лесно е да се загубиш, затова съм благодарна за подредения по дати списък с най-важните събития в историята на долината Суат и Пакистан. И след като очевидно тук е мястото за благодарности – благодарна съм на издателство „Обсидиан“, че са се наели с този проект, и на Надежда Розова, че се е постарала превода да отразява думите и мисленето на Малала – невинен и поетичен по момичешки.
В култура като пакистанската, основана на исляма, няма как да отречем ролята на бащата Зияудин Юсафзаи в израстването и развитието на Малала като личност. Прогресивен, решителен и изпълнен с преклонение пред образованието, той често жертва добруването на семейството си в името на мечтата си – да отвори собствено училище. За съжаление, скоро след като тя се сбъдва, идват талибаните и всичко се променя.
„Едно дете, един учител, една книга и една писалка могат да променят света“ – Малала Юсафзаи (превод Надежда Розова)
Малала описва идването на талибаните в приказната долина Суат като зараза. Първо спират музиката, след това задължават жените да носят бурки. Започват публичните процеси, бой с камшик, отрязани глави, налагане на шериата. Първоначално обикновените хора не им обръщат внимание, но скоро към тях започват да се присъединяват и младежи от долината. Малала, самата тя дълбоко вярваща и произлизаща от семейство на вярващи хора, разказва как талибаните узурпират исляма. Те се превръщат в единствена инстанция за правилно и грешно, налагат наказания по своя воля.
Страховито е. Малала започва да говори в защита на образованието на момичетата първоначално под влиянието на баща си, но постепенно гласът й надминава неговия и зазвучава по цял свят. New York Times снима документален филм за нея и училището, в което учи. Когато талибаните налагат абсолютна забрана момичетата да посещават училища, Малала и нейни приятелки ходят тайно, преструват се на по-малки, само и само да останат в училище.
И паралелно с всичко това, тя все пак е дете – момиче, което обожава розовото, обича да чете „Здрач“ и „Алхимикът“, притеснява се от уроците по физика и математика и често се кара с най-добрата си приятелка за глупости.
Малала не преекспонира стрелбата – опитва се да разкаже фактите такива, каквито са ги видели свидетелите. Тя самата не помни. Едно от нещата, които си спомня, е, че би искала талибаните да й бяха дали време да им разкаже защо момичетата трябва да ходят на училище, преди да я застрелят. Сигурна е, че щеше да ги убеди в своята гледна точка.
Въпреки обвиненията в родината й, че е „агент на запада“, Малала всъщност е дълбоко консервативна, сравнена с кое да е европейско момиче. Но нейният глас е различен. Защото в него звучат едновременно невинността и вярата в собствената правота.
Малала е на 16 години. Спечелила е редица международни награди за мир и за защита на човешките права. Претърпяла е покушение и тежко възстановяване. Изгубила е родината си. Говорила е пред Обединените нации за важността на образованието.
Коя е Малала? Едно смело момиче. Едно от онези смели момичета, които ще променят света.
Неверояна книга , малала е едно от момичетата , които обожават учението аз също обожавам да ходя на училище и се радвам, че в моята родина България това е задължитемно .Малала съветът мие : Продължавай да се бориш и един ден ще жънеш плодовете на успеха:)