fb
Ревюта

Има ли крокодили в морето?

4 мин.
Ima krokodili v moreto Fabio Djeda

Ima li krokodili v moretoКогато бях на десет, не се притеснявах за нищо. Дори и да е имало някакъв проблем, който да ме е измъчвал, споменът за него безвъзвратно се е изличил. Щастливо детство, безгрижни години, любящо семейство и спокоен дом, пълен с книги – ето какво определяше живота ми тогава.

Когато Енаятолах Акбари е на десет, една сутрин се събужда в чужда страна и осъзнава, че майка му я няма, че е напуснала Пакистан без него и се е завърнала у дома, при брат му и сестра му в Афганистан. Вместо сбогом му е оставила три заръки: не взимай наркотици, не лъжи и не мами, бъди добър с всички хора.

Няма време за осъзнаване или самосъжаление. Детството на Енаятолах е свършило, а животът му на нелегален емигрант тепърва започва. В следващите осем години оцеляването и търсенето на щастие ще преведат афганистанското момче през границите на Пакистан, Иран, Турция, Гърция и Италия, където накрая Фабио Джеда ще изслуша и напише историята му.

„Има крокодили в морето“ би била невероятна книга дори и да беше само фикция. Най-удивителното в нея обаче е, че всяка дума е истина, всяка случка е преживяна, всяко описано препятствие – изстрадано. Множество пъти ми се налагаше да прекъсна четенето и да си напомня, че това е нечия реалност, а не просто измислен сюжет.

В същото време разказът тече така леко, все едно си седнал на една маса с Джеда и Акбари и слушаш приятелски разговор помежду им. Книгата се чете за отрицателно време не заради малкия обем, а заради начина, по който е написана – простичко, искрено и емоционално. Истинска житейска история, украсена единствено от спомените и чувствата на онзи, който я разказва.

„Има крокодили в морето“ е семпло написана книжка, а те кара да се замислиш на толкова много нива. Без излишно многословие ти показва една част от света, твоят свят, в който ежедневно огромна маса хора напускат домовете си и залагат живота си на карта, бягайки от разкъсвани от войни, насилие, дискриминация и етнически конфликти страни към едно уж по-добро бъдеще в друга част на света, която сме свикнали да наричаме „цивилизована“. Колко цивилизовани сме всъщност по отношение на нуждаещите се от помощ е съвсем друг въпрос.

Ако Енаятолах ме убеди в едно нещо с разказа си, то е, че благородството и състраданието не зависят от това дали си азиатец или европеец, мюсюлманин или християнин, афганистанец или италианец. Човекът е човек според действията си, а не според етикета на националността, религията или пола си. Невероятното пътешествие на Акбари никога нямаше да завърши благополучно без добротата на случайни хора, подали ръка на момчето в критичен момент. Не трябва да забравяме как малък жест от наша страна би могъл да помогне на някого и дори да промени живота му. Предразсъдъците обаче са изградили стена пред очите ни и ни пречат да виждаме хората като живи същества, на чието място бихме могли да се озовем, ако някой реши да драсне клечката и да подпали нашия дом.

„Има крокодили в морето“ не само ще ви разкаже една прекрасна история, но и ще ви научи да цените страшно много неща в живота си, неща, които имате за даденост или дори за досадна част от ежедневието, без да подозирате какъв дар са всъщност. Не пропускайте това съкровище. Такива книги отварят очите.

Kнигата ще бъде представена в София и Пловдив на 15 и 16 май – виж повече тук. Прочетете и итервюто, което Фабио Джеда и Енаятолах Акбари дадоха за „Аз чета“. 

[ + ]