На прага на новия пъстроцветен сезон и изпращайки последните топли дни на лятото, ви каня да се погрижите за душата си с поезия. От онази дълбоката, дето с няколко думи – щрихи на четката на поета – оставят неизлечими дири. Сещам се за един творец, който въплъщава тази магия, и го каня да си поговорим. Не очи в очи, което неизбежно ни отдалечава (не само физически), но за моя изненада разговорът потръгва, дори се получава – изпълнен със смисъл – благодарение на него, разбира се. Смирено, но с нескрита наслада споделям интервюто си с Азиз Назми Шакир, известен в литературните среди с псевдонима си Азиз Таш. Малко по-малко от седмица преди крайния срок за записване в първото онлайн издание на Творческа академия „Заешка дупка“, в която Таш е ментор на бъдещите поети заедно с Мария Донева, разговаряме за мястото на поезията в съвремието, за менторството като занаят и нуждата от качествени читатели. А в края (моля, не прескачайте директно на него!) ще подхраните любопитството си относно следващите му творби.
Приемът в Академията продължава до 15 септември, но местата са ограничени и „класовете се запълват със скоростта на светлината“. Курсовете започват на 3 октомври и ще продължат до 25 ноември.
Каква трябва да е ролята на поезията днес? А каква е ролята на вашата поезия?
Доброкачествената поезия може и трябва да бъде използвана при лечението на злокачествените болести на душата. Нейното вибрационно изражение със сигурност ни въздейства целебно и на физическо ниво, но съвременната медицина силно подценява това ѝ качество. Арабските племена от древни времена ползвали услугите на поети-шамани, които осигурявали контакта между видимото и невидимото. Но наред с тази и други функции като това да славословят по адрес на вожда, те имали и една уникална способност – често да предотвратяват кръвопролития между враждуващите племена. Когато воините на двете страни се събирали за бой, обикновено изпращали напред поетите. Те на свой ред, чрез силата на словото си (включващо използването на политически некоректни изрази), успявали вербално да унизят противника и не намирали за нужно да прибягват и до физическа саморазправа. Ето, в подобна роля поезията към днешна дата, можеше да спасява не само души, но и тела. Човечеството е натрупало огромен поетически ресурс през последните няколко века, остава да го използваме по-адекватно.
Една от ролите на моята поезия е да кара читателите ѝ да ме харесват. Когато си харесван, всичко в живота, включително и писането, е по-приятно. Не изключвам това да е и по линия на метафизичния инстинкт за самосъхранение на словото – да си намира приносители в материалния свят. А каква по-добра почва за нея от суетата на пишещия. Веднъж написано, всяко артистично стихотворение има потенциала да изиграе най-различни роли – вярвам, че наред с чисто естетическите (от семейството на „изкуство заради самото изкуство“) сред тях има и социални, защото човек не е заради самия човек, неговата природа предполага той да се свързва с други хора.
Тази година сте сред менторите в Творческа академия „Заешка дупка“, в курса по Поезия. По какъв начин определяте дали едно поетично произведение е стойностно или не?
За втори „семестър“ ще съм част от екипа на академията. В краткия пост, с който съобщих на приятелите си за това предстоящо удоволствие, пише: „Както се казваше едно време „наесен с песен“, но този път не на поправителна сесия или за преброяване на пилци, а за нови срещи от трети (демек поетически) вид! Ако искате да изкопаете и след това да измерите дълбочината на Заешката дупка, няма нужда нито да сте зайци, нито да гледате „Матрицата“, а да ни дойдете през октомври и ноември на гости с Мария Донева (честито ѝ име!) и всички заедно да изпробваме рецептите за писане в мерена и непремерена, но по възможност ядлива реч с много Е-та, ген(ий)но модифицирани асонанси и оцветители…“ Менторът трябва да има свръхсетива за прихващане на невидимите за средностатистическите очи и уши зрънца талант. Стихотворенията, които „стават“, си личат от (поетически) километри. По-сложно е с онези, които „не стават“, но именно те осмислят съществуването на Творческа академия „Заешка дупка“. Тя не е конкурс за набиране на таланти, а за хора с отношение към словото, които имат много широка палитра от очаквания. Затова и моята и на колегите роля не се ограничава само до шлифоване на диаманти (такива, и за съжаление, и за щастие, не се намират под път и над път), но и до подостряне на моливи и възпитаване в по-качествено четене. Нуждата от качествени читатели превъзхожда тази от качествени пишещи.
Спомняте ли си на кого прочетохте първото си написано стихотворение?
Прочетох го пред колеги от литературния кръжок „Атанас Далчев“ (ръководен от Христо Стоянов) в родния ми град Смолян. Заглавието му беше „Плевел“. Въпросният има́ късмета да бъде публикуван в рубрика „Първи стъпки“ на сп. „Родна реч“, представена в конкретния брой от бъдещата ми издателка Малина Томова, която написа: „Какво да се прави, капризно и крехко нещо е Поезията и всеки „Плевел“ може да я задуши, знае го и Азиз Таш от Смолян. Независимо дали това е плевелът на прекалената иносказателност, като в споменатото заглавие…“
Ето и самото стихотворение:
В сърцето на живота – кална диря.
С потта си дави жилавите раци.
В сянката роден – на светло спиран.
Сив плевел сред отрови расъл.
Потулени в дебелата му сянка,
копаем кладенец в гранита.
Ала къде надеждата се дяна –
далеч надолу пие до насита…
Неописуема радост за начеващите писатели-средношколци беше да си видят имената черно на бяло в централната преса! (Факт е, че имената на повечето от по-известните ни автори, прописали през 80-те и 90-те години на миналия век, могат да бъдат открити на страниците на култовото списание „Родна реч“.) Това лично литературно събитие не само ми покачи самочувствието с два три ката от родопска къща, но и ми доказа, че няма нищо случайно.
Какво правите с „лошите” си стихотворения?
По памет ще преразкажа една случка, в която журналист си позволил следното (както впоследствие се оказало – необосновано) предположение: Вие, господин Далчев, сте много хитър – публикувате само добрите си стихотворения, а лошите криете. Реакцията на поета била: Аз съм още по-хитър отколкото предполагате. Лошите стихотворения изобщо не ги пиша.
Неслучайно кръжокът ни (по съвременному „академията ни по творческо писане „Атанас Далчев“) носеше името му. Всички в него, още тогава, се стараехме „лошите“ стихотворения изобщо да не ги пишем. За целта безмилостно анализирахме и критикувахме всичко новонаписано и прочетено пред останалите от нас, по метода на „правене на салата“, който неотменно прилагам и като ментор. Неслучайно, част от курсистите ми от миналия сезон, като ми изпращаха новите си стихотворения, ги придружаваха с молба от рода на: „Направете го на салата!“ Най-вкусни са салатите, в които като продукти са използвани био-зеленчуци. Качественият модератор е зехтинът, получен от първа студена преса…
По различен начин ли сте възприет като поет в България и в чужбина?
Различията във възприятието са по-скоро свързани с конкретните аудитории и начините на представяне на поета и поезията му, а не с държавите, в които се случва това. В този смисъл съм бил възприеман различно не само в Чикаго и Куала Лумпур, но и в София и Кърджали. И в това няма нищо лошо. Лошо е да станеш за резил – и в България, и в чужбина.
Превеждането или поезията ви носят по-голяма удовлетвореност?
Преводът, особено на романи, е трудоемък процес, нещо като маратон, но километрите са не 42, а 4200. На финала няма как да не изпиташ удовлетвореност, но тя не бива да се бърка с удоволствие. Такова, в процеса на превеждане (особено на поезия), разбира се, че изпитвам, но в крайна сметка, този тип творчество обслужва най-вече чуждите автори и местните издателства, и едва след това – егото и реномето на преводача. Затова, еднозначно ще отговоря, че личното ми творчество винаги е „с връзки“ пред преводите и ми носи по-голяма удовлетвореност.
Коя е любимата ви дума на български?
Политкоректността предполага да нямам такава. Ами ако останалите думи изревнуват въпросната любимка, съвсем ще я овапцаме…
А на арабски?
На арабски най-любимо ми е словообразуването, което позволява да преобличаш един и същ (обикновено трибуквен) корен, състоящ се само от съгласни – с най-различни дрехи, изтъкани от екзотични звуци, някои от които не съществуват в никой друг език.
ПС: Ако временно си затворим ушите за политкоректността, ще вържа горните два въпроса в общ отговор – „ашколсун“. Сложносъставна е и буквално означава „да бъде любов“. Още по-интересното е, че думите за „любов“ и „бръшлян“ в арабски са с общ корен, който е тъкмо ‘а-ш-к. Мисля си, че ако бяхме по-наясно с етимологиите на думите си, щяхме да ги използваме по начин, който да ги кара да се оплитат като патета в кълчища, с други думи – да се влюбват. Като ментор в академията се опитвам да убедя курсистите в тази си (почти еротична) фантазия.
Какво четете сега?
Чета с голям интерес романа, който превеждам – „Огън“ на турския писател Искендер Пала. Книгата е посветена на един от считаните за основоположници на съвременния турски език поети – мистикът Юнус Емре, живял преди седем века в Анадола. С проникването на социалните мрежи в ежедневието ни, си признавам, че навиците ми за четене претърпяха драматична промяна. Възможността да бръкнеш във виртуалната каца с мед, в която няколко десетки пишещи, превеждащи и четящи познати, всеки ден споделят качествени текстове, е изкушение, на което аз поне не успявам да устоя. За съжаление, това се случва за сметка на по-малко четене на книги по класическия метод за извличане на литературен „нектар“, включващ закупуване, нежно разгръщане и четене на книжно тяло.
Планирате ли нова книга?
Да. Дори две – стихосбирка със заглавие „Аварийна лента на душата“ и роман, чието заглавие очаквам да се появи някъде след стотната му страница. Но както са казали древноегипетските писари: Авторът предполага, а издателят разполага. Шегата настрана, но си е факт, че авторите до голяма степен разчитат на добрия вкус и меценатско отношение на издателствата в лицето на техните собственици или шефове. Напоследък все по-често в този „дует“ се намесва с финансова подкрепа и Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата, а тази конфигурация определено е по-щадяща и за издателства и за автори.
