„Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.“
Някога и аз имах най-страхотната баба на света. Тя ми правеше изумително вкусни палачинки и ме научи да чета, когато бях на 5 години. Днес обаче ще ви говоря за една друга баба, която е главна героиня в новия роман на Фредрик Бакман – „Баба праща поздрави и се извинява“ (изд. „Ciela“).
Баба е на 77 години и е бивш лекар. Обича да си прави шеги със съседите, да се заяжда с полицаите и смята, че днес всичко е „толкова шибано политически коректно“. Освен това баба не обича правилата (пали цигара в болницата, без да й мигне окото), често мами на „Монополи“, кара своята кола в автобусната лента и краде жълтите чанти от ИКЕА. За нея лъжите са просто други версии на истината и има за приятел огромно куче.
А един път направи снежен човек, облече го с истински дрехи и го сложи легнал в градинката, точно под балкона на Брит-Мари и Кент, така че да изглежда сякаш някой е паднал от покрива. Пък веднъж, когато из квартала обикаляха издокарани мъже с очила и звъняха на всички врати, за да разкажат за Бог, Исус и рая, баба застана на балкона с развързан халат и започна да стреля по тях с пушка за пейнтбол, а Брит-Мари не можеше да реши дали е по-възмутена заради пушката, или защото баба не носеше нищо под халата, но за по-сигурно подаде оплакване в полицията и заради двете.
Накратко, „суперсилите на баба са спасяване на животи и подлудяване на хора“. Но тъй като е твърде стара и твърде щура, тя вече не може да практикува своята лекарска професия. Сега се грижи само за един човек – своята седемгодишна внучка Елса, „защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои“… А Елса има нужда точно от такъв човек в живота си. Родителите на Елса са се развели неотдавна, а майка й е бременна от новият си приятел.
Елса може да играе World of Warcraft и „да нарисува съвсем сносно копие на картата от началото на „Властелинът на пръстените“. Обожава да чете „Хари Потър“, да гледа „Междузвездни войни“ и да проверява непознатите думи в Уикипедия. С други думи, Елса е едно изключително умно и будно момиче, което всички възприемат като много зрялo за възрастта си (на моменти ми напомняше на любимата ми Матилда на Роалд Дал).
За жалост, другите деца в училище не я приемат, мислят я за смахната, поради което често я въвличат в скандали и побоища. Елса така и не успява да се приспособи и да общува добре с връстниците си. Нейният единствен приятел е баба й. В опит да откъсне момичето от реалността, да й помогне да заспива по-лесно и да я научи, че няма нищо лошо в това да си различно дете, бабата на Елса измисля тайното кралство Миамас – едно от шестте кралства в Страната-на-Почти-Будните. Там се язди на облачни животни, а времето се измерва в приказни вечности. В Миамас „най-почитанaта професия е разказвач на приказки и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории“.
Звучи прекрасно, нали? Но всяка приказка си има край. Баба е болна от рак. И има доста хора, на които трябва да се извини. Затова тя изпраща Елса на лов за писма. Елса трябва да ги намери и да ги предаде на хората, от които баба й иска прошка. Приключението разкрива на Елса много истини и я среща с нови приятели, защото „понякога някои неща трябва да си отидат, за да отстъпят мястото си на нещо друго“.
„Баба праща поздрави и се извинява“ е вторият роман на Бакман след чудесният му дебют „Човек на име Уве“. Хареса ми, че авторът е запазил своят стил на писане, както и дълбокомислените си послания, които често са пречупени през призмата на неповторимия му хумор. Този път Бакман насочва вниманието на своите читатели към едно от най-важните човешки права – свободата да бъдеш различен, да не се даваш на отворковците, да останеш верен на себе си, каквото и да ти коства.
Накратко, „Баба праща поздрави и се извинява“ е сърдечна, драматична и емоционална книга за живота и смъртта, за правилните и погрешните неща, за неправдите и супергероите, за онези хора, които се борят за това, което е добро. Романът ще изпълни сърцата ви с надежда, ще ви разсмее и разплаче и ще ви припомни защо е важно да защитаваш приятелите си. Много, много силна и човеколюбива история, която в никакъв случай не трябва да пропускате!
Темз от „На по книга, две“ също хареса „Баба праща поздрави и се извинява“. Прочетете още и мненията за „Човек на име Уве“ на Милена Златарова и Преслава Колева, както и това на Христо в „Книголандия“, на „Книжен Петър“, на „Papersmell“ и на Мария Донева.
