„Нали знаете руската приказка… Иван се влюбил в една девойка, обаче за да се влюби и тя в него, трябвало да намери къде е скрита любовта й. И вървял той през седем планини и седем долини и стигнал до морето. Там растял дъб, на дъба имало ковчеже, в ковчежето – заек, в заека – патица, в патицата – яйце. В него била скрита моминската любов. Девойката трябвало да изяде яйцето. И тогава в сърцето й щяла да пламне любов към Иван…
– Посланието на тази приказка е, че любовта не съществува. Защото никой няма нито сили, ни време да измине целия тоя път… – каза Беба. “
Защо малките момиченца не искат да станат вещици, когато пораснат? Има изобилие от принцеси, балерини и ветеринарни лекарки, но твърде малко вещици. Образът на вещицата като че ли се издига нагоре в йерархията на предпочитаните от жените поприща правопропорционално на възрастта – колкото повече растеш, толкова повече почваш да цениш опита, познанието и независимостта пред красотата, розовото пони и принца в сияйни доспехи.
Ако и вие чувствате болката от липсата на вещици в света около нас или сте на мнение, че тези изумителни жени са неразбрани, „Баба Яга снесла яйце“ (изд. „Панорама“) ще ви направи много щастливи. „Яйцето“ на хърватската писателка Дубравка Угрешич е художествена интерпретация на мита за Баба Яга и нейните превъплъщения. Угрешич обяснява как през вековете вещицата, къде доброволно, къде с малко помощ от едната половина на човечеството, от Велика Богиня се е принизила до карикатура на самата себе си. Авторката връща на карикатурата част от изгубеното достойнство, разказвайки няколко съвременни истории с този древен образ.
Книгата е разделена на три части. „Отиди там – не знам къде, донеси онова – не знам какво“ е посветена на една болна майка, една изтормозена дъщеря и на едно пътуване до Варна (което ме изпълни с блажен зимен вятър и ми беше доста симпатично, имайки предвид, че съм варненка). „Питай, ала знай, всяко питане не води до добър край“ разказва за престоя на три причудливи възрастни жени в луксозен хотел с още по-луксозен и причудлив wellness център. Пупа, Беба и Кукла са тандем, който преминава през хумористичното, драматичното, сюрреалистичното и приказното с гръм и трясък. „Който много знае, бързо остарява“ пък е жълтъкът на книгата – обяснителен и увлекателно написан културологичен доклад относно символиката на мита за Баба Яга и елементите от него, които Дубравка Угрешич е инкрустирала в предишните две истории.
Не бих нарекла „Баба Яга снесла яйце“ увлекателен роман. Да, Дубравка Угрешич е сладкодумен разказвач, но книгата й има предимно познавателна цел. Написана е като част от международния проект „Митове“ на английското издателство Canongate Books и концепцията й е по-различна от потапянето в някакъв сюжет. По-скоро трябва да търсиш образите, символите и „яйцата“ в отделните истории, отколкото да им се отдадеш. Книгата е изпълнена, поне за мен, с изключително много и интересна информация. Интригуващ ми беше най-вече погледът на Угрешич върху някои съвременни тенденции – вманиачеността от външния вид, борбата с остаряването, подмладяващите процедури и пластичната хирургия (която, оказва се, осакатява част от безценната вещерска природа на жената). Усеща се и подчертано феминистичният дух на писателката.
Наред с качественото съдържание, „Баба Яга снесла яйце“ е красена от една от най-оригиналните корици, на които съм попадала в скоро време. Капка Кънева е сътворила изключително добре пасваща на съдържанието премяна и си признавам, че в началото проявих любопитство към книгата най-вече заради великолепния гарван, който я покровителства.
Като цяло „Баба Яга снесла яйце“ е интелигентна, оригинална творба с интересна концепция. Романът е носител на американската литературна награда James Tiptree. Изненадах се от този факт, за мен книгата е много… славянска, потопена в историята на тази част от Европа, пируваща от тукашния фолклор. Не си я представям като проспериращо на запад четиво. Не бих препоръчала на всеки, даже напротив – смятам, че специфичен кръг от хора биха я оценили по достойнство, но онези, които намират свой пристан в темите за образа на жената в митовете, за вещицата в приказките, за кръстоносния поход, който водим срещу старостта и тленността… не се колебайте да се оставите на Дубравка Угрешич.
Още едно ревю за книга можете да прочетете при Темз в „Книжно: На по книга, две“.
