Може ли да си представите, че има човек, който опипва английската кралица?! И това изобщо не е нейният вечен и любим принц Филип! Мъжът се казва Артър Айватс – джентълмен, та дрънка, и това му е работата – инспектор на Нейно величество кралицата на Обединеното кралство. Всъщност вменените му задължения, оказва се, били съвсем други – не да съблича кралицата и, не дай си боже, да я опипва, а да инспектира качеството на образованието на номадските деца. Грешно сме разбрали отпървом. Но пък от друга страна, кой българин няма да се заблуди от думата „инспектирам“?
В книгата „България за начинаещи“ (изд. „Ciela“) от Веселина Седларска ври и кипи от интересни герои като сър Артър Айватс, който някога се озовал в България. Мъже, жени, деца, цигани и джентълмени, обикновени съседи, селски клюкари, градски чиновници, имигранти, приятели, потърпевши и дори японци! Събрани, за да ни покажат що е то колорит. Но не от онзи в изкуството, а от този в живия живот.
Веселина Седларска е преживяла, събрала и разказала много истории, които са живи, красиви и трескави като риба мряна – онази, за която казват, че държи рибешкия балкански стандарт за красота. Нашенски истории и случки с чужденци, дошли да ни видят или да ни се покажат – със знания и опит да ни подобрят. Но и ние също сме ги срещнали и на свой ред сме се представили. Всеки според възможностите си. Понякога е смешно, понякога е трогателно и много често – невероятно. Като в разказа за Джордж Бърнард Шоу, който, меко казано, се е поизложил с опита си за българска нишка в една пиеса със съмнителни качества. Но пък има поука.
Тук живеят и разкази от нашето славно минало за реални исторически личности и герои на Йовков – славни любовници, свидни сънародници. Хитроумни или безхаберни, тъжни, жизнерадостни, бедни, богати и всякакви – такива са героите в тази книга. Книга, значима и интересна като дълго желано пътуване. А „на този свят всичко е пътуване, само едно е пристигане – смъртта“. Това разбрал иманярят Исмаил, един от любимите ми герои. Има и други кротки мъдрости, но не от китайските, а съвсем нормални. Ще ги получите и без сложни йога упражнения.
Ей така си пътувах съвсем кротко в тролей единица онази сутринта в София. Спокойна и ведра, но озъбена от смях и задоволство. Не ми беше удобно да квича, нито да се тупам с ръка по коляно. Беше ми неудобно, но не от Европейското председателството. Просто текстовете ме караха да съм българка, но горда европейка (или беше обратното?)! Няма значение, защото се случи да чета баш историята на американката Кейт от Кънектикът, която дошла тук с Корпуса на мира. Та, станало така, че горката Кейт научила за всевишните свойства на ракията ни, а после се озовала „на казан“ в едно село. А то замалко да й се размине, понеже жените у нас не ходят на казан. Как?! Къде са ви равните права на жените, бе хора?! Добре че все пак са я допуснали на този своеобразен празник, защото сега щяхме да имаме Организация, която се бори за правата на жените да ходят на казан!
А около мен в тролея хората свъсени, сутрешни едни такива – на никого не му пука ни за казан, ни за паток. За кой паток става дума, майсторите ракиджии знаят. Знам вече и аз.
Веселина Седларска
Историите са много разнообразни по род, държавност, етнос и епоха. Разнообразни са и по емоции, но преливат една в друга съвсем плавно. Горкият Кольо с неговия вечно мечтан апартамент! Смешен е, ама и датчаните от Копенхаген с лятна къща в страна, в която няма лято, да не са по-хубави? Стана ми много симпатичен изплашеният от айряна Трой Хенкелс, който живее в Аляска, и се натъжих за Петя гурбетчийката в Гърция, неразбрала естеството на онзи особен масаж…
И така в шеги и закачки тролей единица подмина моята спирка и никой не ми каза да сляза. Чудни хора! Не са ли забелязали къде слизам всеки ден? Можеше някой да ме побутне. Но в живия живот невинаги те подканват за хубаво и не ти казват това, което ти трябва. За това служат чудните книги.
Страшно обичам да чета за сблъсъка на културите – за различията, които събират хора, премеждия и живот на една място. В „България за начинаещи“ българи от старо време делят общ дом с днешните деца, за които интернет идва веднага след кислорода. Заглавието обаче малко послъгва. Книгата не е съвсем за начинаещи. Трябва да имаш известен опит с широките хоризонти, които могат да бъдат съвсем близо. Така, както са близки тези истории, които смело наричам мои приятели.
„Бог е създал човеците, защото обича историите“, това е казал пак Исмаил, за когото ще ви е много хубаво да прочетете. Ей такива едни истории има тук, дето те хващат за гърлото. Затова ще разказвам за тях и ще ги подарявам. Искам да съм техен хъш. Защото „България за начинаещи“ на Веселина Седларска е книга, хубава като добрата стара почивка от два до четири – тиха, дълбока, нужна. И не забравяйте – задължителна!
П.П. Тук следват онези весели моменти от работния процес на филма, в случая читателски, които минават по време на финалните надписи:
Аз съм от Северна България, от Лом, и ви казвам, че най-добре е да организирате един екосмеинар!
Мамо, като свърши демокрацията, нали ще изпържиш едни картофи?
Барбара не иска оранжи, Барбара иска либерта!
Не пропускайте и ревюто на Мила за романа на Веселина Седларска – „Кладенецът“, както и участието на авторката в рубриката ни „Как четеш“.
