Децата обичат детски стихотворения и песнички. Даже си мисля, че понякога постъпвам егоистично и лишавам детето си от такива само защото на мен ми се четат приказки, разкази или детски енциклопедии. Естествено, когато беше на година –година и половина, купувахме предимно книжки в стихотворна форма и такива със стихотворения, защото се възприемат много добре от най-малките.
И ето, случи се така, че получихме книжка с детски стихотворения за любимите на децата котки и кучета, с автор дядо Пънч – „Бау, бау, Шаро/Пис, пис, Писано“ (изд. „Жанет 45“). За котки е точно до половината. Книжката се обръща и следва изненада – отново заглавна страница, но този път с нарисувано куче. Интересният дизайн и илюстрации са дело на Капка Кънева.
На такъв (книга с две лица) за първи път попаднах преди години чрез „художествените проявления на постмодернизма“ и романа-клепсидра на Милорад Павич „Вътрешната страна на вятъра“. Не се притеснявайте обаче, в тази детска книжка няма да срещнете толкова сложни думи като постмодернизъм или клепсидра, но пък детето ви може да научи какво е акростих по забавен начин. Както в половината за Писана, така и в половината за Шаро има по едно стихотворение, чиито първи букви на стиховете, прочетени вертикално са котка и куче. Не липсват и гатанки, които са явно любими на автора, защото от същия могат да се намерят и книжките – „Гатанки с талант“, „Гатанки по ноти“ и „Гатанкова енциклопедия“.
За децата има и друга изненада – две маски, които могат да се отрежат и малчуганите да се забавляват, правейки се на котенца и кученца. Моето определено прекара известно време пред огледалото и като едното, и като другото. Ще завърша със стихотворение от книжката по мой избор, защото дъщеря ми винаги е много дипломатична. Всички картинки и всички стихотворения й харесват. Изобщо всички книжки за деца, които й купуваме или получава като подарък. Но какво по-хубаво от толкова позитивно отношение към книгите? Още е много малка, за да бъде критична.
Седем имена
Бабите ми две любими
чакали да се родя –
всяка искала по име
да я наследя.
„Нанкай, Цвете!
Нанкай, Росе! –
репетирали на глас.
Как да им реша въпроса
още неродена аз?
И за да се радват двете
(по чия вина не знам),
кръстена съм Росноцвете,
та сега да ме е срам…
А пък вчера на тавана,
зад сандъци и греди,
шарената ни котана
седем писета роди.
Но горките седем писета
нямат баба ни една.
Откъде ще им измислят
цели седем имена?
Няколко думи за дядо Пънч: зад псевдонима откриваме името на Панчо Панчев – писател, драматург, сценарист, публицист и автор на произведения за деца. Роден е на 17.11.1933 г. в град София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрознание. Бил е главен редактор на сп. „Театър“ (1966-1969) и сп. „Славейче“ (1997-2002). Пиесите му са поставяни в България и в чужбина.
Ако сте се заинтригували от тази малка извадка за живота и творчеството на автора, потърсете в интернет за повече, защото информация определено може да се намери, включително и интервюта. Достатъчно е да напишете Панчо Панчев (дядо Пънч).
Автор: Искра Йорданова
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
