Издателство Intense, наскоро, доста предвидливо, пусна на пазара „Бел Ами” на Мопасан, в момент, в който едноименният филм върви по кината. За да направи книгата още по-атрактивна за читателите, издателството е сложило на корицата снимка от филма. Все пак в ролята на Жорж Дюроа влиза не кой да е, а любимецът на доста тинейджърки Робърт Патинсън (да вмъкна, че книгата се изучава в 10 клас). Въпреки че не е сред фаворитите ми за корица, одобрявам избора на издателството, защото със сигурност това ще насърчи доста ученици да разгърнат страниците на класическото произведение.
„Бел Ами” е от романите, които винаги ще са актуални. Ги дьо Мопасан описва парижкото общество от края на 19. век, но всъщност описва човешките страсти и желания, които са неподвластни на времето, независимо в коя държава или време са поставени.
Образът на Жорж Дюроа е пленителен в своята безскрупулност и неморалност. Като пиша това, осъзнавам противоречието на тези взаимоизключващи се думи. Но това е образ пълнокръвен, чието развитие виждаме от началото на страниците до последния лист.
Как все още леко наивният, водещ мизерно съществуване, наскоро уволнил се от военна служба Жорж Дюроа, претърпява своята трансформация, докато се превърне в барон Дю Роа? Жорж е с външност на герой от ”булеварден роман” (да се разбира днешния еквивалент на всички супер мъжествени типове от ърбан фентъзито). Съвсем в началото той все още не осъзнава силата на своето обаяние върху жените, но веднъж открил го, започва безскрупулно да го използва, за да постигне своите цели, било за власт или просто за сексуално удоволствие. Жорж Дюроа не се отличава с изключителен ум, нито дълбочина на душевността, негови движещи сили са желанието за пари и власт, като колкото повече получава, толкова повече иска да има (да ви звучи познато?).
Що се отнася до трите жени, оказали влияние в живота на Дюроа, те самите не са образец на добродетелта, нито на възвишените идеали, но все пак не достигат неговата бездушност и безкрупулност. От трите, г-жа дьо Марел, г-жа Форестие и г-жа Валтер, последната е най-благочестива, но някак си нейната безумна любов към Бел Ами отблъсква читателя.
Лично на мен, любимка ми е Мадлен Форестие, жена с остър ум и съобразителност, която успява да бъде в сянка сред силните на деня и с нейна помощ политическият вестник „Ла ви франсез” на Валтер да стане утвърдена и уважавана печатна преса. Благодарение на нея Жорж Дюроа постига първоначалните си успехи. Мадлен Форестие е изпреварила своето време и е принудена да лавира в свят, управляван от мъже, докато г-жа дьо Марел и г-жа Валтер се подчиняват на писаните и неписани правила на своето време.
В заключение ще посъветвам да прочетете книгата, филмът не може да предаде цялата дълбочина на характерите на героите. А и както в повечето случаи, когато се екранизира книга, са сменени някои детайли, които не са маловажни, и разбира се не е така добре развито действието.