fb
Как четешСпециални

Как четеш: Йосип Новакович

5 мин.

йосип новакович

Йосип Новакович е роден през 1956 г. в Дарувар, бивша Югославия, днешна Хърватия. Когато е на двайсет, Новакович емигрира в САЩ, за да избегне военна служба. В Америка продължава образованието си, занимава се с психология и теология, а след това и с творческо писане в Йейл. От 2009 г. живее в Монреал и има канадско гражданство. 
В България е известен със сборника си с разкази „Жълтък“ и два сборника за творческо писане (изд. Сиела). Наскоро у нас излезе и сбоникът му с разкази „Предателства“ (изд. ICU), откъс от който може да прочетете тук. Провокирани именно от новата му поява на българския книжен пазар решихме да го попитаме „Как четеш?“

Какво са книгите за теб?
Някога бяха най-добрите ми приятели, разбираха ме, бяха източник на забавление. Сега обаче съзирам у тях нещо коварно. Отнемат ми толкова време – поне тези, които пиша аз самия… а кой ли ги чете? И вместо с възрастта да ставам по-търпелив, губя търпение, препускам през страниците, прескачам, тормозя се, намирам ненужни отклонения – писането и редактирането на собствените ми творби ме превърна в критичен читател. Дразня се от опити за задоволяване на собственото его, от бъбривост, от прекалено философстване – или от тоталната му липса, и пр. Така че, май книгите са най-лошите ми приятели. Шегувам се.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
За съжаление, Библията. До осемнайсетгодишен бях силно религиозен. Но пък, като се замисля, Библията не е точно книга, нали? Иначе, „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма – навярно първата книга, която ме пренесе най-истински във въображаем свят. След това „Братя Карамазови“ – пасна ми идеално, тъй като бях набожен като Альоша, а имаше и загадъчно убийство, любов, дори хумор… Докато я четях, живеех в някаква трескавост. „Историите“ на Херодот. Историческите му новели на места са изключително приятни.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”? Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не, дори не ми е хрумвало да ям, докато чета, но допреди няколко години се случваше да си сипя чаша вино. Разбира се, това постепенно ме отклоняваше от четивото.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, още като дете обичах да си подчертавам интересни изречения и добре подбрани думи, и все още го правя.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Понякога разчитам на паметта си. Казвам си, така, 98 страница. Винаги съм имал отлична памет за числа. Друг път прегъвам листа. Не се отнасям почтително към хартията.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, разбира се.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Чета само хартиени книги, но откъси и разкази – и онлайн.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, доста често захвърлям книги. Дори филми. Щом се ориентирам в сюжета, в атмосферата, разбера ли накъде се развива действието и какви са идеите, си казвам, ами, добре, знам какво става, и губя интерес. Завършвам едва двайсет и пет процента от книгите, които започвам. Може би поради тази причина изпитвам такива затруднения с финала на собствените си книги.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, не ми е нужно да харесвам героите, за да ми е интересно какво правят и как разсъждават.

Какво четеш в момента?
светлината която не виждамеАнтъни Доер, „Светлината, която не виждаме“; Зиа Рахман, „В светлината на това, което знаем“. И двете са обемни и красиви, но не мисля, че ще стигна до края.
Също и „Разказът на мавъра“ от Лайла Лалами.

Коя е последната книга, която си купи?
„В светлината на това, което знаем“ от Зиа Хайдер Рахман.

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко и от освен това винаги мога да вместя по някой разказ, обичам да се връщам към Мопасан…

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Леглото ми, или дивана, или някой фотьойл, късно през нощта.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Разказите на Мопасан и Чехов, те са на сборници.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Хайнрих фон Клайст, прозата на Самюъл Бекет…

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Разпилян съм. Нищо не организирам. Истинска победа е, ако изобщо стигнат до рафтовете на библиотеката, а не си останат на купчини по маси, столове и на пода.

[ + ]