Чакането на една книга влияе по странен начин върху възприемането й от читателите. То може да се окаже много полезна пазарна стратегия, нагнетявайки напрежение и осигурявайки ударни продажби още в първите дни след пускането й по книжарниците. Може обаче да се окаже и нож с две остриета, създавайки твърде големи надежди. Всички знаем, че Сергей Лукяненко има много особено отношение към продълженията – той обича да пише самостойни, добре завършващи романи и след година да изненада всички с продължение, което преобръща с главата надолу цялата история, размества местата на добрите и лошите герои, пренаписва сюжета.
Къде в този контекст попада „Белова“? Логичното заглавие за продължението на „Чернова“ не успява да изненада читателя и доста му липсва динамиката на първата книга. Но мисля, че много ще допадне на онези читатели, които харесват философския профил на руската фантастика, дълбоките размишления за природата на човека и влиянието на външните обстоятелства върху нея.
„Белова“ започва в точния момент, в който приключва „Чернова“, и почти двете години чакане доста развалят впечатленията от втората. Мисля, че ще е много полезно (ако се придържаме към ученическата терминология) човек да си направи „преговор“ на първата част, преди да посегне към втората.
Предимството на „Белова“ е, че разкрива още няколко свята от Веригата, спекулирайки с вероятните изменения в историята на Земята – какво би се случило, ако католическата църква запази влиянието си през Ренесанса, но се отвори към биотехнологиите и науката (сигурна съм, че има хора, които ще се задавят, когато прочетат за свети Дарвин, свети Мендел и свети Мичурин), ако племената, населявали Русия, никога не се обединят в империя, ако, ако, ако… Толкова много вероятности, толкова много избори. Като например да превърнеш гушливите йоркширски териери в… добре обучени убийци.
Да, отново става дума за избора – това май е един от най-честите мотиви в творчеството на Лукяненко. Подобно на Антон Городецки, Кирил трябва да направи избор, който ще предопредели съдбата му – а от там и съдбата на цялото човечество.
Ако за „Чернова“ се колебаех дали да я причисля към фентъзито или фантастиката, за „Белова“ нямам никакви съмнения – това е фантастика. И по фантастичен начин спекулира с възможните пътища за развитие на човечеството, с важността на индивида за съдбата на вида.
Честно казано, не съм категорично очарована от „Белова“. Очаквах нещо доста по-бомбастично, продължение толкова мащабно и разбиващо на пух и прах представите ти за книгата… Очаквах нещо като това, което е „Фалшивите огледала“ за „Лабиринтът на отраженията“. Но за да съм напълно честна, си признавам, че сън нямаше да спя, докато не науча как завършва историята на Кирил Максимов, бивш функционал. И да науча откъде все пак са дошли функционалите. Да открия „сърцето на мрака“ с Кирил. И да сравнявам неговия избор със своя. Когато всичко е заложено на карта, можеш ли да не направиш избор?
Ревю вече и при Ицо в „Книголандия“
