Март по традиция е избран за Месец на френския език и култура, тъй като на 20 март се чества Международният ден на франкофонията. По този повод публикуваме още едно интервю от поредицата разговори с участниците в „Нощ на четенето“ 2024 г. След Мишел Бюси и Франк Тилие сега се потапяме в литературния свят на Бернар Миние. Подобно на своите колеги, той също се нарежда сред най-успешните автори на трилъри във Франция. Носител е на няколко литературни награди, сред които две отличия от престижния фестивал в Коняк. Заглавията му са обявени за бестселъри с над 4 милиона продадени екземпляра само в родината му и са преведени на 24 езика. Българските читатели го познават с романите с логото на издателство „Ентусиаст“ „Леден гамбит“ (преводач Силвия Колева) и „Око в нощта“ (преводач Иван Баталов), в които главен герой е майор Серваз.
Макар и по-кратък, заради натоварената му програма, разговорът с Бернар Миние обхвана различни теми – от най-трудните етапи на писателската работа, до най-магичните моменти и срещи, които тя му носи. Научаваме кой е любимият му български автор и какъв тип литература цени като читател. Вижте какво още сподели той за „Аз чета“.
Какви са първите ви впечатления от България? Мишел Бюси сподели, че досега не сте пътували всички заедно в чужбина.
Да и не. (Започва с усмивка и на много хубав български език, преди да продължим на английски.) Вече съм пътувал в чужбина с Франк – в Испания и други държави. С Мишел също, но за пръв път сме заедно четиримата. Ние се познаваме отдавна и сме прители, така че е много лесно да се сработим. Жером е „новият“, по-младият в групата, но вече го приветствахме в клуба. Интересното за това конкретно пътуване е възможността да открием страна като България. За всички нас това е първи досег с нея. Струва ми се, че за европейския пейзаж България е почти непозната държава. И това не е нещо ново. Наскоро четох книга от италиански писател, която разказва за един пътешественик, който посещава България през 19-и век. И изведнъж осъзнава, че всички карти са грешни – има съвсем измислени градове и места, на километри от там, където би трябвало да бъдат. Така че мистерията около страната не е нещо ново.
Но лично аз имах известен поглед към българската литература, защото бях чел Георги Господинов, с когото имах късмета – и го считам наистина за невероятен късмет – да се запозная във Френското посолство. Той е много добър писател, с огромен талант и амбициозни романи. Истински щастлив съм, че успях да се срещна и да поговоря с него. Беше привилегия да се запознаем – той е мил, предразполагащ човек, с когото се общува много лесно.
Успяхме да разгледаме и малка част от София, макар че предполагам, че като останалите европейски столици, тя е доста по-различна от останалата част на страната. Но сега имаме време само за тази обиколка. Може би ще се върнем отново и ще разгледаме и други места.
Надявам се, че ще имате възможност да дойдете отново, защото има какво да се разгледа и може дори нещо да ви вдъхнови за нов роман. И като говорим за вдъхновение – как намирате такова, когато пишете? Търсите ли идеите или те откриват вас?
Не, идеите не ме намират, трябва да ги преследвам упорито и настоятелно. Мисля, че в повечето случаи имаме доста лоши идеи, но от време на време се появява някоя добра, на която да се спрем. За читателите остават само добрите попадения, което е хубаво, разбира се. Най-стресиращото, най-трудното за мен в писателската работа е точно периодът, в който търся нови идеи за книга. Постоянно се съмнявам дали това, което ми хрумва, е подходящо, дали ще се получи нещо интересно. Изпълнен съм несигурност и притеснения. Когато пиша, се чувствам чудесно – това е най-любимото ми занимание на света. За съжаление периодът, докато намеря идеята и стигна до писането, е изпълнен със стрес.
Но предполагам, когато започнете да пишете, усещате огромно облекчение.
Не само облекчение. То е като експлозия, защото, когато попаднеш на точната идея, всичко останало си идва на мястото – героите, ситуациите, историята, сцените. Преходът е много интересен – един ден си в постоянно търсене, усещаш напрежение и страх. А на следващия ден се събуждаш и изведнъж всичко се подрежда. Емоцията е много силна и създава един прекрасен момент.
Звучи като магия.
Да, определено мога да го нарека магично преживяване.
А има ли магия, когато се срещате с читателите, след като книгата вече е публикувана?
Аз обожавам тези моменти. Не съм фен на социалните мрежи, макар че съм активен там и се старая да отговарям на читателите, когато ми пишат. Но предпочитам срещите на живо. Обичам да се виждам с хората, да говоря с тях и най-вече – да ги изслушвам. Даже не толкова да говоря аз – пиша и говоря достатъчно. Предпочитам да слушам читателите, какво са преживели и почувствали те, четейки книгите ми. Това е наистина безценен момент.
Имате ли накаква по-интересна случка от подобна среща?
Понякога рисувам по нещо за читателя, когато давам автографи. Преди време направих такава малка картинка за една млада жена. След няколко месеца тя дойде на друг литературен фестивал и си беше направила татуировка с тази рисунка. Бях доста изненадан. (разказва през смях)
Споделяте в интервюта, че за първи път сте почувствали желание да пишете, когато учителка е прочела на глас „Робинзон Крузо“ пред целия клас. С какво ви очарова тази история?
Мисля, че беше комбинацията от човека, който я четеше, с прекрасен глас и емоция, и сюжета. Аз бях доста млад и тогава не можех да ги разгранича – разказвачът и историята бяха едно цяло в съзнанието ми. И отново се получи магичен момент. Беше юни, в края на учебната година, всички бяхме отпуснати, в очакване на ваканцията и изведнъж тази жена дойде, отвори книгата, започна да чете и аз си казах: „Еха! Ето това искам да правя, искам да разказвам истории“.
А какво четете сега? Имате ли любими автори или книги, които препоръчвате?
Имам много любими писатели. В криминалния жанр харесвам Ю Несбьо. Разбира се, Георги Господинов – мисля, че „Физика на тъгата“ е невероятна книга. Аз му споделих, че мога да я сравня с „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас. В книгата си той сякаш иска да опише цялостта на вселената, на живота, да ги вплете в изреченията. Обичам такива текстове. Наричам ги „книги-светове“, защото самите те са сякаш цял един свят. Обожавам да чета автори като Томас Пинчън, Гюнтер Грас, Господинов, които създават много амбициозни книги.
Мечтаете ли да напишете нещо подобно един ден?
Не съм сигурен дали бих могъл да го направя. Ще съм много щастлив, ако успея, но се съмнявам, че издателите ми ще одобрят нещо толкова различно. (смее се) Съществува опасност, ако обявя, че се захващам с подобна по-тежка книга, да изгубя половината си читатели. Но може би един ден и ако имам повече време… Бих се радвал наистина. За мен писатели като тези, които изброих, са толкова велики, талантливи. А аз трябва да бъда по-скромен.
Снимка: изд. „Ентусиаст“
Какво бихте казали на читателите за финал?
Ние всички сме много щастливи да бъдем тук и се радваме, че българите четат нашите книги. Аз също чета български автори, както стана ясно. Мисля, че всички ние сме част от европейската култура, а тя чрез своето разбиране и любопитство се бори срещу нещо, което най-често определям като склонност към конформизъм. Естественото състояние на всеки от нас е конформизма, стремежът да се напасне спрямо другите и ситуацията, за да бъде приет, да му е спокойно. А литературата се бори с това. Така че продължавайте да четете! Литературата е най-добрият антидот срещу конформизма и затова е толкова важна.
В края на записа не се въздържах и споделих на автора, че според мен той носи „голям роман“ в себе си. Изхождайки от всичко, което сподели по време на нашия разговор, бях впечатлена от начина, по който гледа на писането, на литературата и на света като цяло. И въпреки че не засегнахме по-подробно книгите му, опознахме човека зад тях, благодарение на дълбочината, с която Бернар Миние подходи към всеки въпрос. Може да си припомните останалите интервюта от поредицата тук, а съвсем скоро ще ви разкажем повече и за четвъртия френски писател, който взе участие в „Нощ на четенето“ – Жером Лубри.
Книгите на Бернар Миние, както и много други заглавия, част от тях намалени, може да намерите в Ozone.bg.
