fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Физика на тъгата“ на Георги Господинов

2 мин.

fizika-na-tagata„Физика на тъгата“ е една от особено любимите ми книги. Прочетох я в началото на годината. Беше зима в Берлин и се настани съвсем удобно и на място в ръцете ми. Един от основните герои също живееше в Берлин и сякаш ми доказваше, че не съм сгрешила с избора си. Признавам си обаче, колкото и да обичам автора, започнах романа с леко предубеждение. Просто не изпитвам симпатии към книги, за които се говори толкова много и предимно едно и също. Тук очевидно има защо.

С „Физика на тъгата“ Георги Господинов ни разказва една необикновено-обикновена история за едно момче, минотавър, мъж, една Жулиета, един Ален Делон, и още куп други герои от миналото. Разказ за цяло едно поколение, което събира в себе си цялата тъга, самота, объркване и търсене на света. Разказ, в който повечето от героите нямат имена, а историите им се преплитат толкова умело, че ти се иска да спреш за малко, да помислиш и да продължиш.

Точно както при „Естествен роман“, и тук е трудно да се говори за една сюжетна линия, едно начало и един край. Трябва ти време, докато бавно и постепенно опознаеш всеки един герой, всяка една връзка. Биографично-историчните елементи правят книгата изключително жива – сякаш не четеш роман, а разглеждаш черно-бели снимки от миналото, които са уловили и настоящето. Страниците крият в себе си много въпроси, зададени и незададени. Едно „Как съм?“ може да те размисли до такава дълбочина, че да осъзнаеш колко всъщност не обичаш този въпрос, тъй като неговият отговор нищо не ти казва.

„Физика на тъгата“ е голяма книга за пораснали деца. Книга без нито един излишен и претоварен елемент. Книга, която ми се иска аз да съм написала. Близка, философска, историческа, митична, всякаква.  Наистина всепоглъщаща и огромна. Цяло богатство, което се побира в 344 страници хартия. Книга без жанр, но с толкова много внушения в себе си. Книга, която изисква нагласа и осмисляне на всеки един ред, всяка една дума.

Няма да я препоръчвам. Тя сама ще ви намери, рано или късно. С повод или без.

Прочетете още ревютo за „Физика на тъгата“ на Джулия Роне .