„Не е ли всеки човек сложен компютър, на който просто трябва да налучкаш правилната комбинация от клавиши? Трябва да се обича със замах.“
Когато преди време Деница Дилова спечели конкурса за „Нов български роман“ на издaтелство „Ciela“ с „Дневният живот на нощните пеперуди“, разбрах, че имам нов любим български писател. Толкова много ми хареса, че до днес чаках търпеливо следващата й книга. Ето защо посегнах към „Безумецът от Таро“ веднага щом излезе на пазара, без изобщо да се замислям.
„Безумецът от Таро“ е кратичка творба, едва около 150 страници, но те пали като клечка кибрит. Подобно на „Дневният живот на нощните пеперуди“, тук главната героиня също е отегчена от живота си. Съдия Надя Черняк е успешна, красива, с предан съпруг и две деца, но страда от онази извратена болест на почти всяка съвременна омъжена жена – съмнява се, че е с правилния мъж и дълбоко в себе си мисли, че може би заслужава нещо по-добро.
Добро семейство, сносни доходи, отлична репутация и така нататък, и така нататък… Мисля, че най-близкото определение би било обикновено щастие. Всеки се стреми към него. И когато най-после го постигне, прави едно и също векове наред – влюбва се и съсипва всичко, което е изградил.
Надя прави точно това – влюбва се от пръв поглед в един от подсъдимите си. Доминик е баск, който живее в съседното село, защото е избягал от правосъдието в собствената си страна. Ако Надя е доброто момиче, Доминик със сигурност е лошото момче. Той се движи по ръба на закона, тя е законът. На пръв поглед изглежда, че съдбите им няма как да се преплетат, но любовта никога не пита – обикновено те връхлита като ураган и опустошава всичко след себе си.
На някои мъже всичко им стои като по мярка – скъпа кола, кон, удушена жена в ръцете. Решетки. По дяволите, колко го харесвах! Имаше нещо ангелско в него, сякаш беше лош, пратен с една-единствена цел – да му се прощава. Да тества всички и всичко докрай.
Надя и Доминик не успяват да избягат от стереотипа – преживяват една изключително страстна и забранена любов. Връзката им е изпълнена с много секс по нестандартни места, нежни моменти, редуващи се с такива на сластно насилие, и всички онези преживявания в една авантюра, които те превръщат в нагъл егоист и те карат да се чувстваш жив и безсмъртен. Миговете, заради които хората в малкото градче започват да говорят ето така:
– Госпожо Черняк, разхубавявате се.
– Госпожо Черняк, отслабнали сте.
– Госпожо Черняк, поздравете съпруга си.
– Мамо, защо спря да готвиш?
– Скъпа, струва ми се, че напълно престана да спиш. Да не вампирясаш?
– Мамо, не си чистила.
– Съдия Черняк, изглеждате подмладена.
Казано накратко, „Безумецът от Таро“ е перфектното олицетворение на банален сюжет, що се отнася до голяма част от браковете, но Дилова в никакъв случай не поднася историята клиширано. Смятам, че този роман е още по-добър от дебютния й „Дневният живот на нощните пеперуди“. Финалът е на място и много ми допадна, защото (хайде да бъдем честни) в реалността такива любови изгарят безвъзвратно, не можеш да ги задържиш между пръстите си по-дълго, но това далеч не значи, че няма да възкръснат от пепелта като феникс…
Мислех, че безсмъртието е в бъдещето, а то било в миналото. Не можеш да убиеш минало. Миналото никога не ти минава.
В сюжетите и на двата романа на авторката има едно припокриване, което ми направи впечатление. Дилова видимо е привърженик на свободната воля – да правиш това, което искаш, пък да става каквото ще, напук на обществото, напук на порядките, напук на всички онези неписани правила, по които живеем.
Авантюрата между Надя и Доминик е може би едно от най-красивите, пълнокръвни и колоритни описания на влюбването, на които съм попадала в съвременен български роман. Онази порочна любов, стаена в тъмните ъгълчета на душите ни, която пазим яростно от страх да не се стопи в мрака. Сещате ли се? Онова чувство, когато „в теб бият камбани, изригват вулкани, а в стомаха ти клокочат сяра и топено злато“. Дилова разказва и за всички последствия, които обикновено придружават такава безумна и изпепеляваща любов, при това доста точно:
Не отварях книга, нито пусках да гледам филм, да не вземе отнякъде да изскочи любов, че да заскрибуца ръждясалата ми душа. Не бих издържала чужда драма, моята вече ме беше разпорила от глава до пети, но наместо да ме убие, до края на живота си щях да придържам двете си половини, имитирайки цялост.
За роман относно любовта „Безумецът от Таро“ със сигурност се отличава с доста трепетни детайли, които уцелват право в десетката. Личи си, че авторката или сама е преживяла тези мигове, или просто пише много добре, а може би по малко и от двете. Изречение след изречение читателят се убеждава, че Дилова знае как да предаде най-бурното чувство между двама души:
Любовта е лукс, а не ширпотреба, не знам какво й се натискаха всички. Искаха да бъдат обичани, но без да те обичат.
Настани ли се в сънищата ти някой – свършен си. Това бе най-големият капан.
Любовта позволява да вършиш всичко лошо, което се сетиш, без да изпитваш отвращение от себе си.
Любовта не е химия. Алхимия е. Избираме някого, от когото ще добиваме злато, и ровим до шия в лайна. А злато няма.
Деница Дилова
В този ред на мисли, би било добре българските писатели да се поучат от Деница Дилова и да изчакат, преди да публикуват поредната си книга, особено ако са решили тя да е за любов. Понякога наистина е по-разумно да оставиш идеята да отлежи или просто да замълчиш, защото „няма как да се изразяваш елегантно, ако говориш непрекъснато“… Но „Безумецът от Таро“ е друга карта. Жените ще я купуват като топъл хляб – едните, защото вече са преживели нещо подобно и ще се почувстват разбрани в мъката си по загубената любов, а другите – защото тайничко си мечтаят да изживеят такава.
В „Безумецът от Таро“ Деница Дилова се завръща и с неповторимия си динамичен стил, който те кара да прелистваш шеметно страниците, а после да се връщаш назад, за да си подчертаеш почти всеки ред. Може би единственият недостатък на романа е, че свършва бързо, но както е казала Джейн Остин: „Ако една книга е добре написана, лично на мен винаги ми се струва къса“.
Както и в „Дневният живот на нощните пеперуди“, така и в „Безумецът от Таро“ си личи богатата култура на авторката, която Дилова деликатно и небрежно вплита в сюжета си, за да го направи още по-стойностен, смислен и достоверен. И ако историите за любов винаги малко или много си приличат, доверете се на Дилова – тя знае как да ви разкаже една такава по своя неповторим начин.
Откъс от „Дневният живот на нощните пеперуди“ може да прочетете тук. Не пропускайте и интервюто ни с Деница Дилова тук.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 5% от Ozone.bg, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си!
