fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

За „Дневният живот на нощните пеперуди“ и свободата да избираш

8 мин.
Dnevniyat-zhivot-na-noshtnite-peprudi-Denica-Dilova

Dnevniyat-zhivot-na-noshtnite-peprudi-Denica-Dilova

„Както казваше баба ми, когато знаеш какво търсиш, наполовина си го намерил.“

Да спечелиш конкурс, какъвто и да е, невинаги е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Ако конкурсът включва анонимност, може би за част от участващите борбата става една идея по-лесна. Смелостта, която неминуемо се придобива под булото на неизвестността, понякога създава чудеса.

„Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова е една от двете творби, спечелили анонимния конкурс на издателство „Ciela“ за „Нов български роман“. Типично по нашенски, чух най-различни отзиви относно факта, че именно Деница Дилова е сред отличените. Не смятам да влизам в излишни и безсмислени спорове по този въпрос. Романът говори сам за себе си. Чудото се е случило.

„Дневният живот на нощните пеперуди“ ни разказва историята на Нина Бранкович – млада, умна и красива жена, която е доста отегчена от живота си и по-точно от професията си на главен редактор във вестник. „Просто вече не ми се правеше това, което правех седем години, ден след ден.“

В резултат Нина взема дръзко решение, на което много хора не биха се осмелили – да смени работата. Неин заместник става приятелят й гей Даниел, който обожава бранша и отдавна иска да заеме поста й. Нина пък отива да работи… в автомивката на шефа на вестника, но не и преди да е разкрила на Даниел важните правила относно вече бившата си професия:

„– Имаш много да учиш – му казвах. – Вчера си застигнал катастрофа на пътя и си спрял да зяпаш. Сеирджия! Къде ти е материалът? Ако видим бедствие на пътя – първо снимаме, а после помагаме. Видиш ли човек в беда – първо протегни фотоапарата, а после ръката за помощ. Чувал си за правилото за писане на новина: кой, какво, къде, кога и как. Налага се моментално да го забравиш! Има нови пет фундамента в регионалните вестници, няма как да си чувал, аз съм ги измислила. Дехуманизирай се! – този е първият.

– Фундамент 2 – зарежи всякакво чувство за чест. Цял живот ще ти се налага да плюеш отгоре й! – продължавах да преподавам на моя заместник. Помня, че като дете имах и чест, и гордост. Но постепенно с възрастта чувството избледнява все повече и повече, за да бъде заличено напълно. Не че ми тежеше, дори ми беше по-леко без тая чест, никому ненужна. Подобни недъзи само усложняват съществуването, създават главоболия, като че си нямаме достатъчно.

– Не бъди корумпиран, фундамент №3 – казах на Даниел. – Плоско е, банално, всеки го може. Бъди непредсказуем. Приемай само шоколадови бонбони и алкохол, това, което разрешават на акушерките. Аз и ти не сме подкупният лекар, който иска още и още пари за работата, за която така или иначе му се плаща. Ние сме акушери на човека на новото време. Ние му помагаме да излезе безболезнено. Да се роди здрав и да изплаче с мощен рев. Повече от всички ние искаме да го видим, да разберем какъв ще е той. И когато с наша помощ новият човек излезе на бял свят, ние първи трябва да го напишем във вестника. Преди всички! Това е нашата роля.

– Още едно правило, Фундамент 4 – недей да звучиш прекалено интелигентно. Разбира се, не бива да звучиш и профански. В най-добрия случай читателят е средно интелигентен. Ако надуши, че си по-интелигентен, ще те презре.

– Трябваше да започна преподаването с това! – рекох. – Фундамент 5: Ако две или повече събития съвпадат по време, отиваш там, където черпят.“

Ако тази представителна извадка ви е допаднала, то държа да отбележа, че нещата в „Дневният живот на нощните пеперуди“ стават все по-интересни. Нина още веднъж прави завой в кариерата си и заработва като продавачка в магазин за бельо. Не след дълго й хрумва гениалната идея да създаде сайт, с който да помага на други като нея да сменят професиите си. На пръв поглед всичко изглежда налудничаво и невъзможно, но сайтът jobswap.eu бързо набира популярност.

Няма да разкривам как завършва тази авантюра на Нина, в която неизменен съмишленик е и Даниел. Ще кажа само, че вече никога няма да гледам по същия начин нито на момчетата, които ми мият колата в автомивката, нито на продавачките на бельо. Denica Dilova

„Дневният живот на нощните пеперуди“ е една от онези български книги, които са цинични, пълни с ирония и истини, разкриващи абсурда на днешния живот. В този ред на мисли няма как да не направя сравнение между стила на Деница Дилова и този на Радослав Парушев-Чарли и Ваня Щерева, защото доста си приличат. А това за мен си е комплимент.

„Преди Европа беше по-хубава, защото можеше да излезеш на Шанз Елизе и да извикаш силно: „Майкавидаеба!“, без да предизвикаш кой знае какво внимание. Сега, ако го направиш където и да е по света, може и да изядеш някой пердах, защото навсякъде е пълно с българи. Вече свиквах с един свят, пълен с българи, от който няма отърване. Нямах никакво намерение да скитам по него.“

„Намразих съществото Клиент до дъното на душата си. Ако Клиентът напусне завинаги Земята, тя ще се превърне в най-приветливото място във Вселената. След всичките войни, мор и чума на човечеството наистина му идва в повече от присъствието на Клиенти под път и над път. Милиони години еволюция и надрусани водачи на голф ни хващат за гърлото, защото джантите им не лъщят достатъчно.“

Едно от многото неща, които ми допаднаха в „Дневният живот на нощните пеперуди“, е че главите са кратки и с внимателно обмислени и остроумни заглавия. Романът се чете с лекота и удоволствие. А финалът е великолепен – допълва, създава положително впечатление, кара те да се замислиш и те оставя с блясък в очите. Макар и само в около 200 страници (които на мен ми бяха крайно недостатъчни заради живия и прекрасен език на авторката), Дилова смело и безцеремонно дава заявка за своя писателски потенциал.

Най-хубавото в книгата е, че на фона на социалната сатира, която Дилова развихря умело и без свян, има един по-дълбок пласт – смисълът на свободата да правиш това, което искаш. Свободата на неограничените възможности, напук на живота, който по презумпция трябва да води всеки от нас. Свободата да имаш право на избор, без значение дали после ще съжаляваш за него, или не. Свободата да избягаш от клишето.

„В днешно време всеки се мисли за черна овца. Ако по нещо всички хора много си приличат, то е, че всеки се мисли за уникален и различен. Така се оформя стадото. Да се избяга от клишето, е най-голямото клише. Което от своя страна вдига цената на белите овце.“

Признавам, че си отбелязах много стойностни цитати от „Дневният живот на нощните пеперуди“ (доста по-подходящо заглавие от работното „Непорочна практика“ – още едно доказателство за важната роля на всички редактори). Признавам и че се посмях с глас, докато четях романа. Бих го препоръчала на всеки мой познат, който е започнал да се взима много на сериозно и трябва да слезе на земята, както и на онези, които имат нужда да се разтоварят и позабавляват, или пък да придобият смелост за важни промени в живота си. Ако вече не е станало ясно, ще го кажа пак – бих препоръчала книгата и на всеки почитател на Чарли и Щерева.

Накратко, за мен Дилова се е справила блестящо и оригинално с първия си опит за роман. И както казва Паскал Мерсие: „Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази.“ Дилова явно е от хората, които четат по много и това си личи от първата до последната страница.