„Отвъд Сребристото море, обградено от тринайсет зелени хълма, се намира чудното Кралство на Принца на Зората. Ала в Белият замък тронът стои празен. Цяла вечност изгнаник е принцът и вместо него управлява Измъс, неговият Велик чародей. До деня, когато той прославен ще се върне и ще се възцари навеки в пълния си блясък…“
Настръхвам, когато чуя горните думи, и инстинктивно посягам да си запуша ушите – толкова дълбоко се е вкоренил в мен страхът от „Танцуващият замък“ и Великия чародей. Отложих четенето на последната част от поредицата на Робин Джарвис с няколко месеца и сега малко съжалявам за това – колко добре щяха да си паснат сюжета и развръзката с коледните празници! Но станалото – станало, да си поговорим за книгата.
„Бойни колоди“ (изд. „Милениум“) започва няколко месеца след бягството на абернатите (изроди и лузъри, неподвластни на магията на „Танцуващият замък„) от концентрационния лагер, където са подложени на всякакви зверства. Оказва се, че спасителната операция, водена от бившия учител по математика Мартин Бакстър, е дело на народната армия на Северна Корея. Гениалните неща са прости – кое е единственото място на света, което би се спасило от зараза, предавана не по въздуха, а чрез приемането на определена информация? Корейската народно-демократична република. Къде другаде, ако не в непристъпната за западните поквари Северна Корея, ще получат убежище нашите герои?
Държавата, която за някои е синоним на затвор, има желязна цензура и абсолютно избирателна пропускливост на границите. Никой не може да проникне, дори и Великият чародей. Поне така си мислят Бакстър и Джералд, докато присъстват на заседание след заседание, на което не се взима никакво решение. Д-р Цой продължава да източва кръв, да прави изследвания, да проучва. Леко зловещата в своята отдаденост на партията Ън-Ми продължава да ги гледа гадно. Джералд продължава да кара децата да репетират коледни песни… Всичко продължава и нищо не се променя, а апокалипсисът е все по-близо. Докато един ден зловещите думи не започват да се ронят от устата на един от корейските генерали… „Отвъд Сребристото море…“
В „Бойни колоди“ екшънът е на ниво и книгата определено ще допадне повече на хората, които намериха „Изроди и лузъри“ за твърде бавна. На мен пък тя ми хареса изключително много – атмосферата на пълното и тотално отчаяние на героите беше предадена чудесно, а някои сцени и до днес ме карат да настръхвам от ужас.
Към средата на третия роман, при посещението на Джералд и Спенсър в старото имение на Остърли Фелоус, разбираме кой всъщност е Принца на Зората и всичко случило се досега започва да изглежда ужасно логично. Джарвис успява да създаде динамична смесица между хорър, фентъзи и християнска митология, да спази логиката на всеки един от жанровете и да поднесе достатъчно интересни обрати, така че да държи читателя в напрежение през цялото време.
Страхувам се, че много хора биха изтълкували романа като проповед срещу съвременната култура на потребление на информация, срещу мултиплицирането на идеите във виртуална среда и като канал за насаждане на определени религиозни вярвания. Аз избирам да не го правя. Избирам да мисля, че Джарвис е подходил изключително оригинално, като за целта е взел познати на всички ни реалности и е посочил как могат да се обърнат срещу нас – масовата истерия по различни книги, играчки, психическите и медийни вируси (идеи, или още по-добре – това, което познаваме като меми). В този ред на мисли – още един чудесен превод на Борислав Стефанов, когото наскоро похвалих за „Добрият дом“.
Подобно на поредици като „Хари Потър“, които започват като детска история, а завършват като поп-културно явление (казах ви, меми), и в тази книга имаше много смърт – безсмислена гибел, масово унищожение, убийства, които са изискване на сюжета и пред които окото ти не мигва. Но имаше и убийства, които разбиха читателското ми сърце.
Финалът на книгата е съкрушителен. Рискувам да кажа прекалено много и да разваля изненадата на следващите читатели, така че ще замълча. Само нещо малко: Внимавайте за думите. Думите са важни.
P.S. Тази песен е доста приятен бонус към сюжета на книгата. От една от героините ще научите повече за нея, а сега просто я чуйте:
