fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Мрачен хумор и американска готика в „Добрият дом“

3 мин.

dobriyat-domИма книги, които са чисто удоволствие, а е толкова трудно да ги откриеш сред шума и възторзите. Не че имам нещо против шума и възторзите – самата аз съм виновна за много от тях. Но понякога се появяват книги, които не искам да споделям, а те най-много имат нужда от това, за да си намерят читатели. Заслужават го и колкото и ревнива да съм, не бива да им преча.

„Добрият дом“ (изд. „Екслибрис“) от Ан Лиъри е роман, който ще ви изненада. Главната героиня Хилди Гуд е в онази опасна за жените възраст, която деликатно наричат „определена“. Малко самомнителна и превзета, Хилди не е точно героинята, с която можеш да се асоциираш. Докато не започне да разказва за живота на малкото градче край Бостън, което постепенно се превръща в следващото модерно убежище на по-заможната половина от човечеството.

Оказва се, че Хилди има страхотно чувство за хумор – малко мрачно, леко злостно, много безжалостно. Разкошна и богата, тази комбинация предлага на читателя свеж и интригуващ поглед към живота на затворената общност, където всички знаят всичко за всеки, но не коментират – поне не и публично – от добро възпитание. Не само местните, с които е израснала или които е гледала как растат, попадат под мушката на Хилди Гуд – това се случва и с богатите клиенти, дошли да търсят нов дом в нейното градче. Подобно на кралица, Хилди благоволява да им намери домове – срещу солидна комисиона, разбира се.

Но Хилди, подобно на всички останали, също има тайна, грях, от който не може да избяга и който не иска да признае. Хилди обича чашата. Преди – коктейли, сега – калифорнийско вино, скрито в гаража й. Само вечер, винаги сама.

Преди да съм ви досадила – това не е роман за самотна възрастна жена, която затъва в алкохолизъм. Самотната жена е доста оправна, а погледът на Лиъри към проблема й с алкохола е много интересен. Двете дъщери на Хилди заемат позата на жертви, наранени от нейното пиене. И може би са прави, но след всичко, струпало се на главата й, госпожа Гуд определено си заслужава чашата вино вечер.

„Добрият дом“ е камерен роман. Читателят вижда всичко през очите на Хилди – издайническите погледи, сгъстяващите се облаци, наближаващите неприятности. За Хилди Гуд повечето хора са отворени книги (това няма нищо общо с факта, че прабаба й е била вещица) и тя много бързо съзира тъмните облаци над главите им.

Често съм казвала, че „Екслибрис“ е едно от любимите ми издателства, а Борислав Стефанов се нарежда сред любимите ми преводачи благодарение на книгите, които преведе за тях, и най-вече заради „Кучешките звезди„. Мисля, че Сетефанов се е справил страхотно с превода на този роман и част от заслугата да съм толкова очарована от добрата госпожа Гуд определено е негова.  В тази книга ще откриете много мрачен хумор, малко американска готика и един от най-добрите примери за пресъздаване на атмосферата в малко провинциално градче. Докато четях романа, си спомнях отделни моменти от „Вакантен пост“ на Роулинг, макар че асоциациите ми би трябвало да са с американски класики като „Да убиеш присмехулник“ и „Пържени зелени домати“.

[ + ]