Лятото е предопределено за такива четива! Ако трябва да дам кратко определение за сборника с разкази „Бразилски храст“ (изд. „Colibri”), то би било „удоволствие за сетивата“. Въображението на Велина Минкова, разляло се по страниците на единайсетте разказа, е толкова живо и цветно, че само настоящият сезон е способен да го приюти по най-добрия начин, добавяйки му щипка свежа атмосфера.
Чела съм дебютния роман на авторката – „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ – и бях подготвена да очаквам неочакваното от новата й книга. Е, изненадах се, но нали точно в това е смисълът на свободата, която си оставяш за непредвидимото в четенето?
Изненадата ми беше пъстра, вкусна, на моменти шумна, но преди всичко – магична! Това имах предвид по-рано – сборникът се преживява с всички сетива. Насладих му се в продължение на няколко дни, скачах от една нереалност в друга, запознавах се с разнообразните герои, случки, градове и емоции, вплетени в историите.
Почти всички разкази са в първо лице, единствено число и читателят остава с впечатлението, че са автобиографични. Когато стигнеш до историята на един младеж хамалин в София, разбираш, че може би авторката не е преживяла изцяло сюжетите си. Те обаче със сигурност са преминали през сърцето й, щом и ти ги съпреживяваш така лесно.
Случките са ежедневни, но предадени по провокативен начин, лишени от стереотипи и табута. Моето усещане за Велина Минкова е, че е космополит (родена в София, завършила английски език и литература в Калифорния, сега живее и твори в Париж), за чиято фантазия граници няма. Не е необходимо да я познаваш лично, за да разбереш, че е бунтар по душа, а свободомислието е нейно верую.
Лично за мен носталгията по така наречения „соц“ в литературата и киното ми е непонятна и рядко успявам да почувствам близко произведение на подобна тематика. В някои от разказите в „Бразилски храст“ съществува този елемент, но пък е представен с лекота, чувство за хумор и много самоирония. Няма как да не се усмихнеш дори когато си предубеден :)
Велина Минкова (снимка: „Дарик Радио“)
Няма да давам мнение за всеки разказ поотделно. Със сигурност си струва сами да откриете вълшебството във всеки един от тях. Държа обаче да изкажа възхищението си от последния по ред в изданието – „Американският кашон на Злобара де Мон“. Не, няма смисъл да предполагате какъв е сюжетът според заглавието (нали си спомняте как Велина е нарекла първия си роман?).
Ще повдигна съвсем леко завесата, като ви разкрия, че това е историята на едно издателство, на една мечта и на едно момиче, което вярва, че си струва да гориш в това, което правиш. Обичаш ли нещо, отдаваш му се докрай и не изпитваш необходимост да се напъхваш насила в рамките, които другите ти налагат. Просто следваш порива си, защото усещаш, че е правилно за теб. Няма как този избор да те подведе – рано или малко по-късно ще береш плодовете на упоритостта, която си проявил в осъществяването на стремежите си.
Не смея да твърдя, че „авторът е искал да каже еди-какво си“, но за мен посланието на този текст е именно такова. Ако до този момент сборникът ми беше харесал, то с финала си ме спечели безапелационно!
Още едо ревю за книгата можете да прочетете в GoGuide.bg.
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
