„Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“ от Хелън Филдинг (изд. „Colibri“) е последната, четвърта книга от поредицата, която хронологично се явява преди „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“. Романът, както подсказва заглавието, проследява перипетиите на Бриджет, след като тя забременява, a за да има интрига, бащинството е оспорвано между Даниъл Клийвър и Марк Дарси.
Нека обаче се върна в началото – Бриджет отново е сама. Изминали са пет години, откакто Марк Дарси е развалил годежа им, защото я е заварил с Даниел в неловка ситуация. Разбира се, всичко е било безобидно, но недоразумението е прокарало пропаст между Дарси и Бриджет и съответно е довело до тяхната раздяла. Разбираме какво се е случило с тримата в кратка ретроспекция от спомените на Бриджет.
След това, за съвсем кратък отрязък от време тя успява да преспи с Даниел и Марк, и то, както се оказва по-късно, използвайки презервативи с изтекъл срок на годност (но пък са еко презервативи :) ).
Едно непланирано бебе е на път, а Бриджет решава да уведоми и двамата потенциални бащи за евентуалната им роля на родител. Настава хаос и каша, потушени чак при раждането, когато се разбира кой е биологичният баща. Междувременно проследяваме шеметната й бременност и ставаме свидетели на кратки проблясъци от живота в модерен Лондон, обесебен от необвързаните и от самодоволните майки. Окончателно мога да заявя, че Бриджет вече не пасва в никоя група.
Искрено и с глас съм се смяла на моменти от романа. Редом с описването на забавните перипетии на Бриджет, Хелън Филдинг успява доста тънко да иронизир политически коректната съвременна литература, социалните проявления на обществото и други подобни теми.
Образът на Бриджет е все така комичен, може би малко по-зрял от онзи в първите две книги, но все още лишен от тъгата и отговорностите на по-възрастното й аз от „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“. Ако можех да избирам, бих приключила поредицата точно с тази книга или може би само с още една, разказваща за първата година от майчинството й. Тогава бих спряла, защото е хубаво някои персонажи да останат смешни, абсурдни и трагикомични в съзнанието на читателя, без сянката на смъртта и болката.
В „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“ удоволствието от дългоочакваната среща с любим герой беше примесено и с леко горчив привкус. За сметка на това лудото приключение „Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“ връща най-доброто от щурата героиня. Ето защо насърчавам феновете й в никакъв случай да не го пропускат.
Вижте още ревюто на Преслава за „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“.
