Този увод го пиша и трия вече поне три пъти, чудейки се как да започна и да разкажа за новата възхитителна книга на Бакман. Освен да карам направо и да не си губим времето…
„Брит-Мари беше тук“ (изд. „Ciela“) е третият пореден роман на шведския блогър Фредрик Бакман, който към днешна дата вече е световно известен и любим писател на много хора (има защо!).
Спойлер за фенове – първоначалната ми реакция, когато започнах да чета романа, бе: „Ха! Нещо като Уве в женски род! Супер!“ и така, неусетно изгълтах към 350 страници.
Да, това е същата Брит-Мари, която се споменава в „Баба праща поздрави и се извинява“ . Тук ще я видим в пълния й блясък, пресъздаден от неповторимия и вече разпознаваем стил на Бакман.
Брит-Мари е 63-годишна жена, която „не се тревожи какво мислят хората за нея, тревожи се какво мислят за Кент“, нейния любим съпруг. Отскоро са разделени, защото колкото и да се опитваш да се правиш, че не усещаш чуждия парфюм по ризите на мъжа си, в един момент чашата прелива, нещо се случва, ти все пак си казваш „Баста!“ и там, където е стояла халката, остава само светло петно…
Дотук май все още не става ясно защо книгата е с такава корица. Е, сега ще ви спестя умуването, през което преминах аз. Героинята е с парцал и футболна топка в ръцете, защото Брит-Мари е вманиачена по чистенето и мрази футбола. За нея е изключително важно вилиците, ножовете и лъжиците да си имат конкретна подредба в шкафа, а липсата на подложка под чашата си е направо престъпление. Всичко в живота й се върши по списък и няма нищо чудно в това да поднасяш „Сникърс“ за вечеря на плъх – точно в 18 часа, защото тогава вечерят цивилизованите хора, или плъхове… :)
Откровена и леко шантава, Брит-Мари не е много долюбвана от хората заради постоянните си забележки и видими предразсъдъци. След като през целия си съзнателен живот е била в ролята на любяща съпруга и домакиня, настъпва момент, когато вече не може да разчита на мъжа си заради раздялата им и трябва да си намери работа. Ала единствената свободна позиция за човек като нея – на тази възраст и за последно работил преди цели 40 години, е в градчето Борг.
Борг е градче до шосе. Това е най-хубавото, което може да се каже за него. Има закрито училище и закрит футболен терен, и закрита аптека, и закрит магазин за алкохол, и закрит медицински център, и закрит магазин за хранителни стоки, и закрит бизнес център, и шосе, което води далеч от градчето в две различни посоки. Единственото, което не е закрито, е развлекателният център, просто защото още не се е стигнало дотам.
Новата временна работа на Брит-Мари е като портиер именно в този развлекателен център, където местните младежи спортуват, играят различни игри и свирят музика. Посрещането й е запомнящо се – с удар в главата от омразна футболна топка. И така започва същинската част… Една много „слънчева история“, която ни напомня как „всички искаме някой да знае, че сме тук. И това да има значение“.
В романа ще прочетете още как „един балкон може да промени всичко“ и колко тежко е да започнеш живота си отначало. Защото…
Защото животът е нещо повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците от нас, които са в някого другиго. Спомените, стените, шкафовете и чекмеджетата с отделения за прибори, в които знаем къде се намира всичко. Цял живот напасване, целящо перфектна организация и аеродинамично съществуване на двама души. Общ живот, включващ всичко обикновено. Хоросан и камъни, дистанционни и кръстословици, ризи и бикарбонат, шкафове за баня и машинки за бръснене в третото чекмедже.
Често си мислех какво ли би станало, ако следващия път авторът събере Уве и Брит-Мари на едно място. Ще видим! Засега обаче смело казвам, че „Брит-Мари беше тук“ ми хареса най-много от трите книги на Бакман. Прекрасна е!
За финал ще се изхитря да използвам репликата, с която писателят всъщност започва своя роман:
Хората обичат футбола, защото това е инстинктивна игра. Ако вървиш по улицата и към теб се затъркаля футболна топка, ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме – просто защото не знаем как да не го правим.
Така и читателят се влюбва… в Бакман – просто защото не знае как да не го направи… :)
Още положителни емоции за книгата споделиха и Христо Блажев в „Книголандия“ и Мария Донева. Положително ревю има и в блога „Библиотеката“.
