От време на време, когато започна да пиша ревю на книга от знаменит автор, се чувствам недостойна да говоря за произведение на толкова велика личност. Докато обмислям какво да кажа за „Пътят на джит кун до“ от Брус Ли (изд. „Изток-Запад“), се чувствам точно по този начин, защото това е много повече от философска книга или наръчник по боен стил.
Брус Ли несъмнено е феномен във всяко едно отношение. Появява се на бял свят в годината и часа на дракона и още от раждането му изглежда, че му е отреден изключителен живот. Става актьор още докато е дете, изучава танци, пише поезия.
Пътят му в бойните изкуства произтича от намерението му да се защитава от улични банди, които го нападат. Този път Брус Ли започва с винг-чун стила в кунг-фу и достига до създаването на свой собствен уникален боен стил, наречен джит кун до, известен още като Пътя на пресичащия юмрук. Както изтъква самият му създател обаче, не трябва да се суетим около името, защото то е просто название.
Благодарение на издателство „Изток-Запад” днес можем да прочетем на български език гордостта на целия жизнен път, извървян от Брус Ли. Написаното в книгата е резултат от изучаването на стотици източници на информация, които, съчетани с целия му богат практически опит, са му позволили да изгради дълбоко разбиране за същността на бойните изкуства.
Той замисляше книгата като синтез на своя осмислен опит и искаше да служи като пътеводител, а не като списък с инструкции. Ако вие можете да я възприемете именно в тази светлина, от страниците й можете да научите много.
от предговора на Линда Ли, съпругата на Брус Ли
Ако тръгнете с очакването, че това е типична автобиография, то ще сте се подвели. Книгата е посветена 
най-вече на метода джит кун до. Определението „боен стил“ обаче е ограничаващо и не отразява правилно същността му – това е философия, път, система от норми за поведение както в живота, така и в лицето на противник.
Пътят към джит кун до започва от съзнанието и душата. Затова е така и в книгата. Преди да ни предаде конкретни техники и движения, Брус Ли ни превежда през една изключително ценна философска система. Говори ни за съзнанието и качествата, които трябва да притежава един боец. Описва как да изградим у себе си координация, издръжливост, самочувствие, сила и други черти на характера, които са важни не само по време на битка, а и във всеки момент от живота. Той полага пред нас основите на бойното изкуство и средствата, които се използват в него, така че дори и да не сме запознати с материята, можем да се ориентираме в нея.
За да станем различни от това, което сме, първо трябва да разберем, какво сме.
Наред с описанието на позициите и движенията, които се използват в стила, книгата изобилства и от онагледяващи илюстрации, нарисувани лично от Брус Ли.
Макар личният ми опит с бойните изкуства да е крайно ограничен, същевременно е достатъчен, за да осмисля фундаменталната разлика, която присъства при джут кун до. При него липсва строго определен набор от техники и движения, липсват хореографираните кати, липсват ограничения. Вместо това има свобода, която се основава на вярата, че няма как с нещо предварително заучено да се отговори на непредсказуемостта на живота. Срещат се движения от джудо и всякакви други бойни изкуства, но не е посочен правилен начин за посрещане на противниковия удар. Когато движенията извират от душата и спокойното съзнание, то те превъзхождат противниковите по естествен начин.
В джит кун до всички отработени техники трябва да бъдат забравени и само подсъзнанието трябва да се справи със ситуацията. Да се носиш по течението и да нямаш техники означава да си овладял всички техники.
Снимка: Picshunger
Затваряйки последната страница на книгата, си мисля две неща. Първо се чудя как ли бих възприела написаното, ако притежавах опит в бойните изкуства. Вероятно никога няма да разбера, но липсата на такъв не ми попречи да открия мъдростта в думите на Брус Ли. Докато четях, се опитвах да интерпретирам посланията спрямо собствения си живот и мога да заявя, че философията на джит кун до не се ограничава до бойния ринг, а може да бъде приложена и в много други аспекти на човешкото съществуване.
Второто, което осъзнавам накрая е, че това е една от най-добрите автобиографични книги, които съм чела. Автобиография не в класическия смисъл, а на едно много по-дълбоко ниво. Може да не научих нищо за спомените, семейството или филмите на Брус Ли, но разбрах как е изградил характера си, как е разсъждавал и към какви ценности се е придържал. А тези отговори намирам за далеч по-съществени.
