„БЗМЦ” на американеца Майкъл Грант започва ударно, без бавене и без всякаква милост. В края на първата глава 16-годишната Сейди Маклуър се оказва без баща и брат, които загиват зрелищно. Бащата Грей Маклуър е бил преуспяващ учен-предприемач, чиято корпорация е водеща в нанотехнологиите и потенциалното им приложение в медицината.
Връстникът й Ноа пък живее в Лондон, а по-големият му брат Алекс е загубил разсъдъка си малко след завръщането от Афганистан. Единствените му думи при свижданията в психиатричната болница са „нано” и „безумец”.
Тези лични загуби съвсем предвидимо въвличат Ноа и Сейди във война от нов тип, при който битките се водят едновременно на макро и нано ниво и нищо по-малко от безразсъден героизъм няма да им донесе дори надежда да запазят живота и разума си.
Двамата се присъединяват към тайната организация БЗМЦ, която се противопоставя на близнаците Армстронг от Корпорация „Изискани подаръци „Армстронг” и техните туичъри. Външният вид на Чарлс и Бенджамин Армстронг е почти неописуем, но не по-малко отвратителни са опитите им да подчинят света и да наложат утопичната си представа за него. Тя включва принудително всеобщо щастие за хората чрез обединяване на съзнанията им в едно цяло и лишаване от индивидуалност!
Тайнственият Лир и членовете на БЗМЦ, които избират прозвища на печално известни безумци от литературата и другите изкуства, смятат, че свободата е по-важна от щастието. Затова те са единствената пречка пред плановете на близнаците. Така Ноа става Кийтс (Джон), Сейди – Плат (Силвия) и заедно с Винсент (ван Гог), Нижински (Вацлав) и останалите трябва да защитят правото на свободна воля у човека.
Необичайната гледна точка е едно от главните достойнства на книгата. Сблъсъците между биотите на БЗМЦ и наноботите на Армстронг се разиграват в човешкото тяло и са особено впечатляващи. Не ми се беше случвало 
да се замислям как изглеждат окото, кожата или мозъкът ми в такъв мащаб. Представата определено е уникална.
„БЗМЦ” е образцово написан бестселър – интригуваща идея, точна доза динамика, морални дилеми и малко литературни препратки в имената на героите. Твърде вероятно поредицата ще се превърне в любима и на българските тийнейджъри. Лесно е да се идентифицираш с Ноа или Сейди – трагичната им обреченост има неустоима привлекателност, когато си неразбран (според теб) тийнейджър и черните мисли често те налягат, а личните отношения между двамата осигуряват задължителната доза романтика.
Единственото, което не харесах, са прекалено детайлно описаните сцени на катастрофи, насилие, жестокост. Да, наистина, на задната корица се мъдри предупреждение за наличието на такива сцени. И да, поредицата на Майкъл Грант е писана за по-млади от мен читатели. Въпреки това повече уважавам авторите, които не подценяват читателите си и оставят място за игра на въображението.
Затова и няма да ви кажа какво означава БЗМЦ, нито пък кои по-точно са истинските Кийтс, Плат, Нижински, Винсент ван Гог, Ренфийлд, Офелия и останалите и защо са считани за откачалки. Разчитам да се информирате сами. Имате свободна воля. Все още.
