„… Подобно на всички хора аз съм това, което съм:
уникален и различен индивид, наследил своите пориви
и стремежи от прадедите си; история от мечти,
желания и натрупан опит, които се резюмират в мен.“
Когато намериш в старата библиотека на баба си книга съкровище, няма как да не я прочетеш. Попаднах на „Моята автобиография“ (изд. „Colibri“) на Чарлс Чаплин в последния ден на месец ноември. Изданието на български език бе от 1968 г., едва 4 години след като е публикувана за първи път. Стана ми малко странно как си е била там през цялото време, сред останалите книги на баба, без да съм я забелязвала досега. Намирането й за пореден път ме убеди, че има някаква тайнствена магия около всички книги на този свят, защото не за първи път ми се случва да си мисля за някоя книга, да я търся, докато тя сама не ме намери някой хубав ден, когато най-малко очаквам.
Веднага започнах да чета с трепет и останах изумена още от първите страници. Чарли Чаплин разказва с лекота и изящество за живота си в Лондон, където е роден, за трудното си детство, за майка си Хана и брат си Сидни, за баща си Чарли, на който е кръстен. Именно тази първа част на книгата ми беше най-интересна, най-лична, най-откровена. Мизерията и бедността, сред които Чарли е прекарал дните на детството си, ме потресоха. Родителите му се развеждат, докато е още малък, и баща му, който се бори с алкохола, оставя грижите за семейството изцяло на майка му Хана. Тя е актриса и Чарли стъпва за пръв път на сцена, когато е на пет години, за да „спаси“ майка си, която внезапно губи гласа си. Така започва всичко…
От трупата на Карно, с която заминава в Америка, за да стане в последствие част от прохождащата 
киноиндустрия, през образа на Скитника, който става разпознаваем по целия свят, през няколко неуспешни брака и още много филми, в които Чарли влага своята магия, „Моята автобиография“ изпълва читателя с искрено възхищение във всичките си 600 страници.
Любопитството относно любовния живот на актьора няма да бъде напълно задоволено, защото Чаплин, като истински джентълмен, отказва да се впуска в подробности по тази част. Освен с малки изключения като Джоан Бари. Подробности в други отношения не липсват. Чаплин описва в изключителни детайли и без излишна скромност всичко около своите филми. От първо лице научаваме повече за това как Чаплин е изградил своя стил, как е измислял сюжетите си, как е избирал актрисите за главните роли във филмите си. Влизаме заедно с него зад кулисите на най-известните му филми: „Хлапето“ (първият пълнометражен филм на Чарли Чаплин), „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Великият диктатор“, „Мосю Верду“, „Светлините на рампата“. Чарли е амбициозен, неуморен, перфекционист до мозъка на костите си.
„… Защото само работата можеше да осмисли живота – всичко друго беше химера.“
Чаплин разкрива най-откровено и подробно за създаването на компанията „Юнайтед Артистс“, чиято основна цел е да била да попречи на големите студиа да монополизират и контролират филмовата продукция; споделя за внезапната слава, с която се сблъсква, както и за срещите си с Айнщайн, Сартр, Пикасо, Стайнбек, Ганди, Чърчил.
„С какъв вид хора бих предпочел да общувам? Предполагам, че изборът ми би трябвало да падне върху хора от собствената ми професия… Не, звездите сред звезди излъчваха малко светлина… или топлина…“
„Богатството и славата ме научиха да виждам света такъв, какъвто е; да разбера, че видните хора, когато човек се сближи с тях, имат същите недостатъци, каквито имаме и ние.“
Геният ни доверява без притеснение и за своята борба със залеза на немите филми. Разбираме повече и за опита за покушение, който се е готвил срещу него в Япония, както и защо изведнъж става враг на Америка, държавата, в която е творил през целия си съзнателен живот, макар че остава до край британски поданик.
На финала виждаме Чаплин спокоен и щастлив в Швейцария, където живее с последната си жена Уна О’Нийл (дъщеря на американския писател Юджийн О’Нийл) и техните деца.
„И така, аз ще сложа край на моята одисея. Зная, че времето и обстоятелствата са били благоприятни за мен. Станах любимец на хората по целия свят, обичали са ме и са ме мразели. Да, светът ми даде най-доброто, което имаше, и малко от най-лошото. Каквито и да са били превратностите на съдбата в моя живот, мисля, че щастието и нещастието връхлитат случайно като облаци през лятото… И все пак сега животът ми е по-вълнуващ от всякога.“
Радвам се, че прочетох „Моята автобиография“, за мен тази книга е задължително четиво, най-малкото от уважение към безспорния талант на Чаплин. Книгата е възхитителна, опияняваща, истинска, грандиозна! Тя е незабравима и достолепна, точно какъвто е бил геният Чарлс Чаплин.
За съжаление, тиражът на издателство „Колибри“ отдавна е изчерпан. Но аз силно се надявам, че скоро ще има нова допечатка, за да може още повече хора да се докоснат до великия Чарлс Чаплин – в пълния му блясък и вечна светлина!
