В края на 2015-а прочетох “Освен този живот” на Патрик Нес (изд. „Студио Артлайн“) и останах дълбоко впечатлена от прекрасното му творчество – до такава степен, че се убедих как това е най-добрият автор и книга, на които съм попадала през годината. През декември 2016-а, разлиствайки последната страница на “Часът на чудовището” на Патрик Нес, преживях дежавю. Романът е едно малко, кратичко съкровище, което толкова години съм пропускала да прочета, а сега не искам да оставям.
– Мислиш, че ти разказвам истории, за да ти внушвам някакви поуки? – изрече създанието. – Мислиш си, че съм се надигнал и съм закрачил по земята отвъд всяко време и пространство, само за да дойда и да ти преподам урок как трябва да бъдеш добричък?
Конър е още малко момче, когато се сблъсква с чудовищата, бродещи из „големия свят“. Болестта на майка му е реална, жестока и никое лечение не помага, нито вдъхва достатъчно надежда за подобрение. Безсилието да й помогне се загнездва в момчето, събуждайки ужасяващи кошмари, които го преследват постоянно.
И тогава, древно и мъдро, чудовището приема образа на тисовото дърво от задния двор, за да разкаже три истории и да откликне на неосъзнатия повик на Конър.
Образът му не е на страшен звяр, от който ще настръхнете и ще ви се иска да крещите от ужас. Напротив, ще го обикнете още в самото начало. То се появява, за да спаси момчето, като го поведе по стръмната пътека към битката с истинските му страхове. Не тези, които виждаме първоначално, а тези които ни навестяват само в сънищата ни, защото са толкова ужасяващи, че съзнанието ни не допуска да се доближат до нас, когато сме будни. Най-голямото чудовище е истината, която не смеем да изречем и признаем дори пред самите себе си.
Историите са най-дивите създания – изръмжа чудовището. – Историите ловуват, преследват и разкъсват.
Историята е необикновена, завладяваща и трогателна. Към края вече няма да можете да удържате безмълвните си сълзи и да контролирате емоциите си, защото Нес разказва за силата на надеждата и любовта към близките ни, за гнева, който таим към собственото ни безсилие, и за смелостта, която ни е необходима, за да се изправим пред вътрешните си страхове и чудовища.
Идеята за “Часът на чудовището” е на Шавон Доуд, по чиито записки Патрик Нес създава шедьовъра си. Уникалният му талант обрисува един прекрасен свят за всяка възраст и вкус, а черно-бялото издание с невероятните си илюстрации засилва драматичния ефект и пренася съзнанието на читателя сред страниците. Това е една от книгите, които моментално започнах да препоръчвам на познатите си, не само заради интригуващия сюжет или пък стила на писане, а заради чувствата, които поражда и които ме заредиха с вдъхновение и идеи за няколко дни напред.
A най-хубавото е, че от 17 януари 2017 г. може да очакваме и екранизацията й по кината:
Прочетете още и ревютата на Габи за „Часът на чудовището“ и „Жената на жерава“. Не пропускайте и интервюто на Патрик Нес специално за „Аз чета“!
Други отзиви за романа можете да намерите в блога „Книголандия“, „Литературата Днес“, „CIIINEMA“, „The Dark Corner“, „Lammoth“, „Книжни Kриле“ и в „Цитаделата“.
