Насъбраха се заглавия за Втората световна война. Десетилетия след края й раната все още стои незатворена, а военното помрачение продължава да предоставя изобилие от сюжети за романи и филми.
Извърших една стратегическа грешка с „Четецът“ на Бернхард Шлинк – гледах първо филма, който безспорно ме впечатли. Затова и отворих книгата с огромно желание да се потопя в същата история, но със знанието какво ще се случи четенето не ми достави чак такова удоволствие.
Историята безспорно е впечатляваща. Младежът Михаел се запознава с красивата Хана, двадесет години по-възрастна от него. Между тях избухва странна любовна страст, гарнирана с дълги часове, в които той й чете различни произведения. Тайната им връзка продължава дълго, до момента, в който Хана изчезва внезапно.
Михаел преминава през ада да я забрави, до един ден след много години, в който я вижда седнала на подсъдимата скамейка в дело за престъпление, извършено по време на войната. Миналото на Хана, забулено досега, се разкрива – тя е работила като охрана в концентрационен лагер, а една нощ тя и останалите пазачки са оставили десетки затворнички да изгорят живи.
Хана поема голяма част от вината, но Михаел разбира, че тя крие още тайни в себе си. Обсебен от незабравената любов, той започва да чете книги на глас, записвайки касетка след касетка, които после изпраща в затвора.
Сърцераздирателната история тече плавно и спокойно, само на моменти ускорява, сякаш авторът всячески се е опитал да избегне удължаване на сцените, посветени на войната. Образът на Хана от първата до последната страница остава дистанциран от действието, а Михаел така и не успява да порасне, заключен в капана на младежката си страст. Изход и за двамата няма, независимо колко време ще мине.
