Ново проучване разкрива интересни резултати, свързани с това как малчуганите възприемат историите, четем в сайта KQED. Изследването е проведено между 27 деца на четиригодишна възраст в педиатричната болница в Синсинати от група специалисти в областта на педиатрията и добиването на грамотност.
На децата са представени истории в три различни формата – само с озвучаване, със звук и илюстрации и посредством анимирано филмче. Ядреномагнитен резонанс идентифицира кои области в мозъка се активират по време на процеса. Водещият изследването доктор Джон Хътън открива така наречения „ефект на Златокоска“ – когнитивен модел, при който някои методи за разказване на истории са „твърде студени“ или „твърде горещи“ за децата. Разбира се, има и такива, които се намират точно в златната среда.
Наблюдаваните области в мозъка на децата са тези, отговарящи за речта, за зрението, за визуалното възприятие и дялът, свързан с начина, по който историята ни въздейства (какво означава тя за нас).
Резултатите показват, че при децата, които са слушали аудиоверсия на приказката, се е активирал центърът за речта, но без установена връзка с други мозъчни дялове. С други думи, че децата са се напрягали, за да разберат чутото. В анимираната („най-горещата“) версия се наблюдава висока активност в центровете за аудио- и визуално възприятие, но отново без връзка с други дялове на мозъка. Хътън интерпретира това като най-ниско ниво на разбиране – анимацията вършеи цялата работа вместо децата, без да им оставя поле за проактивно обработване на информацията.
Най-добрият и балансиран резултат идва от версията с илюстрациите. При нея децата са обръщали внимание не само на думите, а и на картинките, които са им служили като насоки за разбирането на текста.
Д-р Хътън обяснява:
Дайте им картинка и те имат залъгалка, с която да се занимават. С анимационнните филмчета всичко им се струпва наведнъж и ги лишава от нуждата да правят каквото и да било сами.
Най-важният извод обаче е, че при четенето с илюстрации се наблюдава активност едновременно във всички центрове на мозъка. Разбира се, трябва да се отбележи и изкуствената среда, при която е проведен експериментът. Според д-р Хътън липсва ефектът на диалогичното четене и емоционалната връзка с четеца. Четенето в домашни условия от родител или близък със сигурност би имало още по-ползотворно влияние.
