Винаги се стремя да съм обективна в ревютата си, защото искрено вярвам, че всяка книга си има своите читатели (освен някои изключения) и дори мен да ме е оставила по-скоро със смесени чувства, не означава, че няма да се хареса на друг. Разбира се, в крайна сметка това е лична гледна точка и винаги се разбира дали историята те е запленила, или не. Но днес ще напиша едно изключително емоционално ревю за „Човек на име Уве” на Фредрик Бакман (изд. „Сиела“), защото това е книга за човека с голямо Ч. За това как не бива да забравяме да сме хора, дори и в най-тежките моменти. И защото, не на последно място, тази книга ме разплака. А след безброй прочетени истории, това вече не е толкова лесно.
Ако още не сте чули и разбрали кой е Уве, ще ви го представя. Уве е темерут, и то от най-лошите. Точно от този вид, който ще ти скъса нервите, ако случайно се озовете заедно в магазина. При това е и мърморко. Не го искате за съсед, ще ви обяснява при всеки удобен (и не толкова удобен) случай за правилата и тяхното спазване. И така, вече със сигурност не го харесвате, но грешите. Защото при Уве думите и делата се разминават. Колкото по неприветлив, сърдит и намръщен е отвън, толкова по-благородни са неговите постъпки. Защото той вярва:
в справедливостта и честността, в упорития труд, в това, че докато си на този свят, трябва да постъпваш правилно. Не го правеше, защото щеше да получи медал, диплома или потупване по рамото, а защото това е правилно.
Към това ще добавя малко фактология. Уве е вдовец на 59 години, чийто живот никак, ама никак не е бил лесен. Затова и той е сърдит на света, най-вече откакто Соня я няма. Всъщност Уве вече не иска да живее, но просто не успява да намери време да се самоубие. Всеки път някой успява да му попречи, най-вече новите му съседи. И така започва неговата история. И докато се смеех на неговото недоволство и необоримата му логика, пред мен започна да се разкрива живота му като млад. И вече не ми беше смешно. Докато четях, наистина ми се искаше да тропна с крак като дете и да кажа: „Не е честно, стига!“ Колко мъка може да понесе един човек? Колко още може да му отнеме съдбата? И въпреки всичко, той остана верен на принципите си, но най-вече остана Човек. Такъв, който ще ти помогне, когато си в беда, просто защото така е редно да се постъпи.
А сред всичко лошо, банално, ежедневно и обикновено блести като сияен диамант огромната любов на Уве и Соня. Това е онази делнична, ежедневна любов, която не е опакована в лъскава обвивка, но е истинска и искрена. Мога само да напиша това, че една жена би била най-щастливата, ако намери някого, който да я обича като Уве. И със сигурност е добре да свери дали компаса на чувствата й е верен именно с книга като „Човек на име Уве”, в случай, че има склонност да се подхлъзне по уж твърде романтични, но иначе празни, фалшиви и помпозни жестове, погрешно тълкувани като любов.
Сред страниците на романа ще видите и други интересни и колоритни образи. Разбира се, и самата Соня, която е сред онези хора, които се срещат рядко, но вдъхновяват и променят съдби, без да бъдат под светлините на прожекторите.
Изобщо, това е роман, в който ще се посмеете, а може и да поплачете, но със сигурност ще ви трогне и ще докосне сърцето ви. Една от ярките за мен книги на лято 2014 година.
Завършвам с един цитат за любовта, който много ми хареса и замисли, особено в нашето твърде консуматорско време, в което винаги търсим новото и лъскавото.
Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Още ревюта за „Човек на име Уве“ можете да прочетете при Христо в „Книголандия“, при „Книжен Петър“, „Papersmell“ и Мария Донева.
