„Трябва да има нещо отвъд стената“
„Човек се учи да обича нещата, които смята за трудни“
из „Да докоснеш небесата“
„Криле…
Като дете получих прекрасен подарък.“
Началото на „Да докоснеш небесата“ (изд. „Вакон“) от Майк Хорн. След него знаех, че няма да оставя книгата, докато не стигна края й.
Името Майк Хорн до този момент ми беше мъгливо познато. Слушала съм за неговите приключения, мазохистични и самотни (три от тях са включени в рекордите на Гинес), мяркала съм книгите му.
Провокацията да прочета „Да докоснеш небесата“ дойде от анотациите, че ще се разказва за „непристъпните гиганти на Хималаите“. Увлечението ми по литература за планината е повече от очевидно, моят начин да уча, да опознавам, да се оставям на въздействието на разнообразните възгледи и философии за пребиваването сред върховете. Изненадата и очарованието ми от стила на писане на Хорн ме завладяха още с първите страници. До финала видях, мислех, осъзнавах с един пътешественик от ново поколение, едновременно продължаващ – съзнателно или не, традициите на европейски планински водачи и посланик на глобално движещия се човек.
Книгата е автобиографична, съсредоточена не само върху проекта му, с който стартира височинния си алпинизъм (да изкачи в един сезон четири осемхилядника с още трима подготвени алпинисти), а и върху израстването му, семейството, възпитанието на баща му, жаждата му да не спира да изследва, търси, да се поставя в опасни ситуации.
Хорн редува глави, свързани с осемхилядниците, като „Маратонци в Хималаите“ и „Броуд Пик“, с такива на размисъл като „Разговор с планината“, „Същественото“ и т.н. Пътува из времената на живота си, напомня за предишни свои приключения, превърнали се в постижения, като пътешествието му по Екватора (за което получава награда „Лауреус“, известна като Спортен „Оскар“) и обиколката на Северния полярен кръг. Споделя за детството си, израстването си, възмъжаването си като войник, избора да напусне ЮАР и по случайност да се установи в Швейцария. Специално внимание отделя на съпругата си Кати и децата им.
Успешното завършване на проекта „Северен полярен кръг“ от Майк Хорн и посрещането му от семейството му: съпругата Кати и дъщерите Аника и Джесика (снимка: Mikehorn.com)
На 49 години Майк Хорн си позволява открито и дълбоко да анализира принципите и преживяванията си – рядко срещана честност и способност сред съвременните автори на документална планинарска литература. С лекота и по увличащ начин той умее да изразява емоциите, изпитани по лагери и сред алпинисти, разказва за съветите на баща си, за любовта му към съпругата. Без да оценява и надценява. Казано накратко, това е книга-равносметка, без да слага край на приключенията на Майк. Размислите му за живеенето и кое го прави смислено, за загубите и примиренията, за времето показват, че освен да анализира, той успява да обобщи опита си и да го сподели с читателя.
Научих, че времето във високата планина се измерва в една величина, която няма общо с обичайните ни възприятие. Долу, в градовете все казваме, че нямаме време. Това е, защото не искаме да го вземем. Отвъд 7 500 м. н.в. времето е твоят живот
Лична книга. Не е спестено нито терзанието, нито смъртта и отхвърлянето й, примирението с нея, упорството да се справяш. Липсва драматизъм – това е животът, част от нещата и решителността. Защото животът е движение. Стилът на Майк се отличава с простота и с поетичност: „синият цвят на небето е толкова наситен, че сякаш вървим по небосвода“. Напомня ми за любимия Гастон Ребюфа и „Звезди и бури“. След повече от две години търсене и четене на литература за планината най-сетне открих моя нов автор. Чувствам се пристрастена и в паметта ми засядат посланията.
Никога да не забравяш да бъдеш естествен.
В тези критични моменти, когато съм изгубен на хиляди километри от дома, се проявява силата на семейството.
Животът си струва да бъде изживян пълноценно.
Ако случайно ви звучат като клишета, ще спомена един от изборите на Хорн. След участието си във войната, през която овладява основни техники за следене, наблюдение и оцеляване, започва да помага в бизнеса на един от чичовците си. Забогатява бързо, живее добре… но свободата го зове. Приключва с този начин на живот и заминава с първия самолет, по случайност за Швейцария, без да знае езика. Четиресет и два дни никой не го взема на работа.
„Да докоснеш небесата“ е написана на френски. Волята за пълноценен живот, за свободен избор е попила във всяка страница. В основата обаче е смисленото възпитание от родителите му, приетите от тях избори, умението на Майк Хорн след всяко изпитание да осмисля наученото и да го приложи. Особеност, която все повече ценя и установявам, че тя е онази, която позволява да продължаваш напред, да се развиваш, да се грижиш – независимо дали за личността ти, за екипи, за бизнес. И да си задаваш въпроса: Какво оставям след себе си?
„Пангея“ – лодката на Майк Хорн. Наричат я „символ на единството на света“
(снимка: Mikehorn.com)
Акцентирах преди всичко на посланията на книгата. Как изкачва осемхилядниците, особено първия си, без никакъв опит като алпинист, кой от тях не е преборил, къде е бил по време на терористичния акт в базовия лагер на Нанга Парбат, с кои алпинисти се е срещал, чие признание е заслужил, как е станал известно рекламно лице на марки като „Мерцедес“, с какви трикове оцелява в джунглата и по ледовете – тези въпроси оставям на любознателността ви. В „Да докоснеш небесата“ ще намерите и достатъчно фотографии от тези приключения, които ще ви помогнат да визуализирате хора и места.
На финала ще отбележа още едно достойнство на изборите на Майк Хорн, за които той разказва в книгата. Желанието му да предаде опита си на младото поколение да може и то да види колко крехка и уязвима е Земята, да стигне до недокоснати кътчета, го подтиква да създаде заедно с Кати проект „Пангея„. Да помагаш е послание, надхвърлящо индивидуалното, консуматорско отношение към пътешествията и личните спортни постижения. А заветът, който наследява от баща си и предава на дъщерите си, ми ослужи за заглавие на ревюто: „Трябва да си здраво стъпил на земята, за да успееш да докоснеш небесата“.
Големият екип, който стои зад това издание (превод Елица Попова, консултант катерене Момчил Дамянов, редактор Цветелина Лакова, коректор Мариана Пиронкова), е дал резултат – чете се гладко, терминологията си е на мястото, използвана по утвърдения начин за българското пространство. Проблясък в обикновено тромавите, недоизкусурени преводи на „Вакон“, които ме отказаха да прочета жадуваната „Свободата да бъда там, където искам“ на Райнхолд Меснер. Препоръката ми е да продължават намерената вярна посока, защото си остават любимо специализирано издателство за пътешествия и приключения.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
