Творбите на Уилям Шекспир са вечни не само заради гения, който ги е родил, и общочовешките теми, заложени между редовете им, а и заради многобройните адаптации, на които се радват до ден днешен. Всяко следващо поколение ги интерпретира по свой собствен начин – от тийнейджърски филми, през мюзикъли и истории за японски воини, та чак до научна фантастика. Естествено, вдъхновяващото влияние на великия драматург не подминава и литературата и дори води до стартирането на един изключително амбициозен проект, събрал под шапката си някои от най-успешните съвременни автори – Hogarth Shakespeare.
Английското издателство The Hogarth Press е основано през 1917 г. от въздесъщата Вирджиния Улф и съпруга ѝ Ленард Улф, като двамата си поставят за цел да публикуват най-добрите литературни образци на своето време. Наследството им е продължено през 1912 г. от клоновете на издателската къща в Лондон и Ню Йорк. През октомври 2015 г. тя стартира поредицата Hogarth Shakespeare, в рамките на която авторите превръщат класическите пиеси на Шекспир в модерна проза.
Сред тях е Джанет Уинтърсън, чиято история за всепоглъщащата сила на завистта, изкуплението и несломимата детска обич The Gap of Time се заиграва с мотивите на „Зимна приказка“. Хауърд Джейкъбсън избира „Венецианският търговец“ и прави иновативен разрез на образа на Шайлок, като го вкарва в кожата на арт дилър в Shylock is My Name. „Укротяване на опърничавата“ попада в ръцете на Ан Тайлър, чиято книга Vinegar Girl преобразява емблематичната комедия в роман за перипетиите на семейството на ексцентричен учен. Канадката Маргарет Атууд поема „Бурята“ в Hag-Seed и заплита сюжет за предателството, изгнанието и отмъщението на театрален директор в типичния си непредсказуем стил. В New Boy англо-американката Трейси Шевалие пренася трагедията на „Отело“ в двора на училище в предградията на Вашингтон през 1970 г. Едуард Сейнт Обин пък се нагърбва с „Крал Лир“ и в Dunbar разказва своя собствена история за властта и парите, съсипали едно семейство, и цената на прошката.
Отделни романи от поредицата са преведени в близо двайсет страни, една от които вече е и България. У нас тъкмо излезе интерпретацията на „Макбет“ (изд. „Емас“) от добре познатия ни Ю Несбьо. Впечатляващото в случая е, че Несбьо е първият неанглоезичен автор, поканен да вземе участие в проекта.
Ако се замислим, ще осъзнаем, че Шекспир всъщност е виртуоз на сюжетите с убийство в сърцевината им и в граденето на съспенс – двете задължителни съставки за всяка една криминална мистерия. Нищо чудно, че Агата Кристи, Дороти Сейърс, П. Д. Джеймс и много други жанрови имена правят безброй препратки към произведенията му в собствените си творби. Ето защо не е никак изненадващо и че римейкът на най-кървавата Шекспирова драма се пада именно на норвежкия майстор на криминалния роман.
Несбьо признава, че отначало е мислил да откаже предложението да съчини собствена версия по някоя от драмите на Шекспир, защото е нямал желание да твори върху идея, която не е лично негова. Когато обаче разбира, че поканата към него е дошла в началния етап на проекта и има право на избор измежду шедьоврите, нагласата му претърпява коренна промяна:
Израснал съм с Ибсен, не с Шекспир. Като юноша се опитах два-три пъти да чета Шекспир. От първите две страници схванах около две изречения. Точно към „Макбет“ обаче имам специално отношение. Гледах филма на Роман Полански от 1971 година и сюжетът ме впечатли силно.
Модерният прочит на „Макбет“ му отнема четири години писане и въпреки че едноименната пиеса е една от най-кратките в творчеството на Шекспир, романът е с впечатляващия обем от 600 страници. Макбет, видян през очите на Несбьо, живее в безименен град, който напомня на Берген и Глазгоу, а отчасти и на Манхатън от седемдесетте години. Там властват наркобарони, корупция на високо ниво и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в престъпни връзки с ръководните кадри в полицейското управление, където работи и Макбет. Движещият фактор в живота му, разбира се, е любимата му Лейди – собственичка на казино и бивша проститутка, преживяла редица житейски перипетии, която е тласкана от потребността най-сетне да си извоюва името на уважавана дама. Водена от бизнес интересите си, тя решава да издигне Макбет до директорския пост в полицията.
Ю Несбьо (снимка: Thron Ullberg)
Едва след като написва криминалния си римейк на Шекспир, Ю Несбьо прозира величието на легендарния драматург. Той разкрива:
Непрекъснато имах чувството, че в повествованието на моя „Макбет“ нещо куца, ала всеки път, когато променях нещо в конструкцията, тя рухваше. Постепенно разбрах, че „Макбет“ просто трябва да накуцва; че именно недоизясненото, онова, което дава възможност за свободно тълкуване, ни очарова толкова силно в тази велика пиеса. „Макбет“ съвсем не случайно е класика. Да, нещо куца. Но куца точно както трябва.
Навярно криминалната линия в серията на Hogarth Shakespeare няма да приключи дотук. Следващата книга от Шекспировия проект ще бъде написана от световноизвестната Джилиан Флин. Тя ще изпробва перото си върху една от най-знаменитите пиеси в историята на театралното изкуство – „Хамлет“. Комбинацията определено ни харесва и макар да се налага да почакаме няколко години – по-точно до 2021 г., силно се надяваме да видим крайния резултат и на български.
Чуйте какво споделят самите автори за проекта:
