fb
Книжни пътуванияСпециални

Да се разходим в Университетската библиотека в Лайпциг. В една от 16-те

4 мин.

Оставям лаптопа си за около час на място с над 100 човека и излизам да обядвам. Връщам се. Лаптопът си е още там. Това не е някаква футуристична представа за света, а част от реалността по географските ширини на Германия.

Мястото е централната библиотека на университета в Лайпциг. Тук целият процес по търсене, намиране и четене на книги те отнася в друго измерение. Или поне когато идваш от Югоизточна Европа. Ще направя опит да опиша накратко как функционира системата.

Човешката намеса и съответно работната ръка тук, в библиотеката в Лайпциг, е сведена до минимум. Всичко се случва благодарение на магическата ти студентска карта и няколко вида компютри/автомати.

Най-изумяващото за индивид от Балканите като мен е как се взима книга от библиотеката:

Първо, забравяш за отегчени библиотекари и спираш да се чувстваш виновен, че вдигаш някого от удобния му стол, за да търси твоята книга.

Второ, търсиш сам книгата в изключително лесния и удобен онлайн каталог.

Трето, намираш я из движещите се регали в библиотеката. Или изтегляш онлайн версията й (има и такова, да!)

Четвърто – най-важното – поставяш всички избрани от теб книги върху чудо-уред-компютър-автомат. Дори поставени една върху друга, заглавията на книгите са изписват на екрана. Записваш ги на свое име, като поставяш картата в устройството (така, както поставяш дебитната карта в банкомат). Разбира се, не може да излезеш от библиотеката с книги, които не си маркирал, че взимаш. На изхода са поставени устройства (почти като в мола), които разчитат баркодовете на книгите, с които преминаваш.

Обучение за работа със системата на библиотеката

Обучение за работа със системата на библиотеката

И за да не се луташ през целия този процес, хората също са измислили как да се включиш в него, без да се чувстваш глупав и изостанал. По време на т.нар Einfuehrungswoche (въвеждаща седмица) в началото на семестъра се организират посещения на библиотеката, в които всеки новодошъл студент може да се включи. По време на посещението една приятна дама разказва как функционира целият процес в библиотеките на университета. Тя е готова да отговори с усмивка на всеки глупав въпрос, зададен от студентите.

Ако все пак не си разбрал нещо, те снабдяват и с брошури, където отново може да се информираш за всичко. Ако все още има нещо, което не си разбрал, уебсайтът на библиотеката предоставя богата, точна и АКТУАЛНА информация. Ако ВСЕ ОЩЕ нещо не ти е ясно, в библиотеката има и служители в Service Center-a, които са на твое разположение.

И повярвайте, тук не е срамно да попиташ нещо. Един от най-удобните за мен варианти беше да използвам онлайн чата в уебсайта и да задам директно въпроса си. Отговорът получавам до няколко секунди.

А, да – Свети Интернет! Навсякъде в университета, както и в 16-те му библиотеки, има безжичен интернет. Доста културно и интелигентно, всеки може да се свърже с него благодарение на потребителското си име и паролата в университетската система. Ако все пак си пълен лаик в тези технологии, отново на разположение са хора, които се грижат за wi-fi-света в университета и са готови да ти помогнат с усмивка

Leipzig2.jpgКак се случва всичко това? С много хъс за иновации, една първоначална инвестиция в разработката на технологиите и добра култура на работа. Случва се с промяна на стереотипите, на мисловните и поведенчески модели както от страна на администрацията, така и от страна на студентите. Тук всъщност работят и много студенти. По този начин те си намират бързо и лесно почасова работа (без да се налага бъдат сервитьори). От друга страна, университетът си осигурява усмихнати, надеждни и амбицирани хора, които да вършат работата.

Смятам, че всичко това не звучи непосилно. Искрено вярвам, че сред всички промени, които ни предстоят, скоро ще дойде ред и на образованието и библиотеките в България. Трябва да им дойде ред.

Междувременно лаптопът ми оцеляваше всеки ден през обедната почивка в библиотеката. И вече е с мен, в България.

[ + ]