Понякога, когато сте далеч от града и погледнете към нощното небе, може да се впечатлите от безбройните трептящи звезди над вас. Когато се прибирате уморени след работа, може да видите рано изгрялата луна – дори да не я забележите, въпреки че е главозамайваща, фактът, че живеете на една скала, пътуваща из Космоса, и сте способни да видите друга такава, толкова близо до вас, е вълнуващ.
Аз често мечтая за звездите. Подхранвам тези си въжделения с различни филми, сериали и, разбира се, книги. Дали ще се радвате на „Междузвездни войни“ и невероятните дарби на героите, дали ще гледате „Стар Трек“ и ще мечтаете да отидете там, където никой не е бил преди*, или ще потънете в дълбоко екзистенциалните философски разкази на Стругацки няма значение, защото всеки, който обича този жанр, мечтае за звездите.
Беки Чеймбърс не е по-различна – израснала в семейство на учени, разкрили й красотата на Вселената още от бебе, тя обича да играе настолни и видеоигри, разхожда се из гората и като цяло прави същото, което и ние. Това, което отличава Беки Чеймбърс, е, че е написала умопомрачително добра книга! По пътя към издаването й е срещнала доста трудности, които са я принудили да започне и финансиране чрез Kickstarter, но впоследствие е номинирана за наградите „Хюго“ и „Артър Кларк“ (и доста други, но все пак тези са най-големите).
„Дългият път към една малка, ядосана планета“ е абсолютен специалитет за всеки, който цени добрите примери в научно-фантастичния жанр. Отдавна не ми се беше случвало да приключа книга, погълнала ме до степен да не държа да прочета какво се случва с героите по-нататък. Просто искам да остана в същата алтернативна реалност, която авторката е успяла да изгради.
Беки Чеймбърс (снимка: Goodreads)
Човеците са успели да унищожат планетата си (най-накрая) и са поставили началото на новата си история създавайки колонии на Марс и такива, странстващи из открития Космос. След време те стават част от Националната Галактика – в нея са включени всички сапиенси, които са достигнали технологичния си възход, позволил им да се свържат с други космически раси. Обединява ги високата им интелигентност, военните препирни в миналото им (някои продължават) и умението им да комуникират.
Действието в романа се развива стотици години след този период. Всички раси живеят с единен времеви стандарт за Националната Галактика и съумяват да достигнат хармония. Главните ни герои не пътуват самоцелно през вакуума – те пробиват червееви дупки в пространството, за да улеснят пътуванията на всички останали. Едни самоотвержени фрийлансъри в Космоса.
В сюжета се срещат доста обрати и непредвидени ситуации, които поддържаха интереса ми до последно. Начинът, по който е описано всичко, е красив и комплексен, но разбираем. Чеймбърс не се хвърля да измисля страшно много раси, които са с една идея по-различни от нас, не. Тя се съсредоточва в може би десетина, но изгражда в дълбочина същността на всяка една от тях. История, особености, външност, военна мощ… От човекоподобни, през влечугоподобни, до насекоми и мекотели – в книгата можете да попаднете на най-различни образи. Всяка една раса има какво да ви разкаже, а вие – какво да научите от нея. Най-хубавото е, че авторката наистина е научно образована и не ви говори врели-некипели. Космосът действително е болести и опасности, обгърнати в мрак и тишина**!
Начинът, по който хората би трябвало да мислят след всеобхватен земен катарзис, е доста усъвършенстван. Станали сме абсолютни пацифисти, но същевременно всички ни мислят за най-слабите звена в един екипаж, защото нямаме никаква естествена защита, освен да се скатаваме и да бягаме. Чеймбърс засяга много теми, в които смятам, че ако се задълбочим, няма да можем да говорим с повечето хора. Дори не става дума за еднополовите двойки. Свят, в който си пиеш питието с аандрикс (гущероподобна извънземна раса), не би трябвало да впечатлява и изненадва с хомосексуалност, но дори аз си казах „Уау, еха!“.
Друга засегната тема е расизмът в най-чистата му форма – ние го наричаме ксенофобия. Интересно е как Чеймбърс се съобразява с особеностите на всяка раса и вплита в характеристиките им специфични причини едни да са расисти спрямо други. Повдигнат е и въпросът за непровокираната агресия и различните гледни точки, който няма как да не ви накара да се замислите. Живеем в свят, в който дори най-дребните различия в мнението имат силата да причинят раздор, караници и сбивания (не изреждам по-сериозните последствия). Какво би се случило обаче, ако тези конфликти възникнат със същества, които са тотално различни от нас и ни превъзхождат във всичко? Там, в Космоса, сапиенсите спорят за правата на Изкуствения интелект!
Чеймбърс е изпипала света си до такива безумни детайли, че с нетърпение очаквам останалите две книги, които се надявам, че „Студио Артлайн“ ще издадат скоро. Те са точно това, което искам – независими една от друга, но развиващи се в същата реалност, което ме кара само да потривам доволно с ръце.
Като споменах издателството, за този роман то наистина заслужават не просто „Браво!“, а прегръдка и благодарности. Спрях се на него заради страхотната корица на Жени Петкова. Често избирам четивата си по кориците им, а със „Студио Артлайн“ е особено трудно, защото държат летвата доста високо. От откъсите на английски, които прочетох, смятам, че и преводът на Йоана Гацова е доста добър.
Ако обичате непринудената научна фантастика, ако искате да пътувате – ама наистина да пътувате – из Вселената, ако мечтаете за звездите, бързо си купете тази книга и я прочетете! Дали ще е на един дъх, или бавно и напоително, е без значение, защото пътешествието е толкова добро, че ще имате чувството как сте преминали през червеева дупка… и ще искате още!
*Доста нескопосан личен превод на въвеждащата култова фраза от сериала „Стар Трек“ – бел. авт.
**Поредният личен превод на култовата фраза на доктор Боунс (в ролята Карл Ърбън) от филма „Стар Трек“ на Дж. Дж. Еймбрамс от 2009 г. – бел. авт.
Можете да поръчате книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
