Много се радвам, че не всички писатели са като Дж. Р. Р. Мартин и не оставят читателите си в нетърпеливо очакване на поредния роман от поредиците си. Долорес Редондо вече успешно завърши своята трилогия, в която главен герой е инспектор Амая Саласар.
В „Дар от бурята“ (изд. „Colibri“) действието продължава месец след финала на събитията във втората книга. Баската писателка, вярна на своя подход, отново започва романа си с потресаващи първи страници, и по-точно с убийството на четиримесечно бебе. Смъртта на новороденото момиченце в малкото селце Елисондо изглежда подозрителна и има съмнения, че детето е удушено. Лекарите обаче смятат, че това е пореден случай на Синдром на внезапната детска смърт. Ала опитът за кражба на трупа не от друг, а от бащата на бебето, поставя полицията нащрек и разследването започва с пълна пара.
Оказва се, че в миналото насред долината на река Бастан е имало редица подобни престъпления и всички улики сочат към връзка с порочни ритуали, извършвани скришом с години. Или, казано с други думи, и тук Редондо не пропуска да включи мистични елементи като в предишните си два романа – авторката ни разказва за древната легенда за злия демон Ингума, който се храни с дъха на хората, докато спят.
Казват, че „в Бастан винаги са съумявали да правят това, което е трябвало да се направи“, но ще успее ли Саласар и този път да пребори злото в родното си място? Дали разплитането на зловещите тайни от собственото й минало ще замъгли добрата й преценка, или напротив – ще й помогне? И кой всъщност стои зад десетките убийства на невръстни бебета под двегодишна възраст – реален, извратен престъпен ум, или сила, която не подлежи на логика?
Романът е мрачен и същевременно брилянтен. Великолепен трилър, който е изпълнен с тайнствените нюанси на местната култура и традиции, от които може да ти побелеят косите. „Дар от бурята“ е може би най-добрата от трите книги. Изтръпнах, когато накрая Редондо признава, че се е вдъхновила за сюжета от действителни събития – реални ритуални убийства.
Долорес Редондо (снимка: Regmurcia.com)
Много харесвам стила на авторката, особено умението й да държи читателя в напрежение през цялото време. Редондо е изключително прецизна към детайлите и оставя онези малки трохички, подобно на Хензел, които припомнят какво се е случвало в предишните две книги. Вплита много лични елементи от живота на своите герои, които продължават да израстват емоционално с всеки ред и страница.
Случилото се дотук в личния и професионален живот на инспекторката придобива още по-ясен образ и смисъл в „Дар за бурята“. Откровено се изумих как Редондо е свързала предишните убийства от „Невидимият пазител“ и „Зовът на костите“ със сюжета на последната книга. Историята се разплита увлекателно, постепенно, а финалът загатва, че може би това няма да бъде краят.
Накратко, „Дар за бурята“ е достоен завършек на трилогията във всяко едно отношение. С нетърпение очаквам филмовата адаптация по романите, а дотогава ще препоръчвам Редондо на всички мои познати.
