Деница Дилова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград, където живее и днес. Работила е като съавтор в списание „Експрес“, а от края на 2006 г. е директор на в. „Лудогорски вестник“. Омъжена е и има две дъщери.
През 2014 г. Деница стана един от двамата победители в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство „Сиела“ с ръкописа си „Непорочна практика“. Романът наскоро беше публикуван под заглавието „Дневният живот на нощните пеперуди“ и именно това стана повод да поканим Деница на интервю.
Как се решихте да напишете роман – специално за конкурса на „Ciela“ или отдавна имахте идеята за сюжета в главата си?
Романът „Дневния живот на нощните пеперуди“ е написан специално за конкурса на изд. „Сиела“. Ако нямаше обявена награда, този роман нямаше да бъде написан.
Как реагирате на нападките, че сте спечелила конкурса заради роднинската си връзка с Любен Дилов-Син?
Никой не ме е нападал. За мен беше стрес и ситуацията беше неловка, обявиха журито късно. Вероятно трябваше да си изтегля ръкописа, но аз не го направих. Най-неловко е било за Любен Дилов предполагам. Ако някой се чувства прецакан лично, че не е спечелил той, и обвинява роднинството с Дилов, мога да кажа следното: ако не бях спечелила аз, щеше да спечели Васил Панайотов. Панайотов след като прочете романа ми каза , че заслужено съм пред него.
Под повърхността на социалната сатира, която смело развивате в романа си, има един по-дълбок пласт – за смисъла на свободата да правиш това, което искаш. В какво се изразява тази свобода за Вас?
Още изследвам тази свобода. Не съм сигурна тя добра ли е за мен или не. На 41 години все още не съм избрала свое поприще – добра съм в някои сфери, но пък те не са ми интересни и работя без да влагам старание. Чувството, че ми минават дните ей така, че не съм полезна… Искам да съм полезна, а не добре платена. Искам да виждам резултати днес, сега, тук. Иначе не е зле да си писател, но ме притесняват очакванията. Не искам никой да очаква нищо от мен. Така работя най-добре.
В романа Ви главните герои Нина и Даниел се запознават в библиотека. Вие самата посещавате ли някоя библиотека редовно и какво е мнението Ви за тези институции?
Да, посетител съм на библиотеката в Разград, но с големи паузи в посещенията. Зареждат я редовно с нова литература. Можеш да напишеш на специално място коя книга искаш да купят, ако липсва на рафтовете и след ден-два са я доставили. В момента не чета нищо, не ми се чете.
Ако попълвахте Вашата анкетна карта в сайта за смяна на професии jobswap.eu, какво щяхте да напишете, че искате да работите?
В някакъв приют за животни или зоопарк. Не искам да работя с хора.
В романа имате специална глава, посветена на „ползата от четенето“. Наистина ли смятате, че „на четенето се приписват излишно много добродетели“ и то всъщност има и „порочен характер“?
Четенето не допринася с нищо за личностното развитие на един човек. В посока към по-добро. Знанията и цитатите са вредни, ако ги носи кофти личност.
Какво символизират за Вас пеперудите в реалния живот?
Хора, които са по-полезни в несветлата, сивата част на ежедневието. Затова натиках героите си в сивата икономика. На практика е незаконно, но с добрите намерения и обърнати към човека, те са ценни, повече от безполезният чиновник, който мрази и работата и шефа си и скапания си живот.
Разбрахме, че харесвате Милен Русков. Има ли други съвременни български автори, които са Ви направили впечатление?
Не обичам да цитирам имена. Русков ме плени с хумора на „Захвърлен в природата“.
Какво предпочитате да четете – разкази, романи, поредици или поезия?
Всичко, ако съм на вълна четене. Сякаш най-често романи. Разказите отдавна не ми влияят така, както едно стихотворение. Много късно прогледнах за поезията.
Препоръчвате ли книги за четене на дъщерите си?
Не.
Ще цитирам нещо от книгата: „Както казваше баба ми, когато знаеш какво търсиш, наполовина си го намерил.“ Какво търси Деница Дилова днес?
Случиха ми се няколко съдбовни събития, които знаех, усещах, че са неизбежни. Ще ми се да разбера повече за това – дали аз привлякох тях или те ме дърпаха, защото така е писано. Такива неща, извън нормалния живот ме интересуват.
Като заговорихме за романа, изкушавам се пак да ви цитирам: „Човекът е единственото живо същество, което непрестанно прави избори, за които рано или късно съжалява. Друга изцяло негова особеност е, че ако не ги направи, пак съжалява.“ – има ли избор в живота Ви, за който да съжалявате?
Разбира се, но са разни лични избори.
Бихте ли ни разказали повече за процеса по редактиране на романа – как „Непорочна практика“ се превърна в „Дневният живот на нощните пеперуди“, какви други промени са били нанесени?
Вкарах малко любов и описания на местата, в които се развива. Конструктивно романът също претърпя промени, но тематично не. Новото заглавие е по-поетично. Старото повече подхожда на заглавие на филм. (Дай боже!)
Едно птиче ни сподели, че пишете нов роман. Ще ни издадете ли към какъв жанр сте се насочила този път и за какво ще става въпрос в новата книга?
Аз го пишех много преди този конкурс. Прецених, че нямам шанса да го свърша, защото е нещо много усукано и сложно. Оставих го за после. Сега не мога да се върна в него лесно, след като не съм приключила с представянето на готовия си роман. В най-добрия случай ще започна есента отново работа по него.
Ако трябва само с едно изречение да провокирате човек, който се колебае дали да прочете „Дневният живот на нощните пеперуди“, какво ще му кажете?
Ще си паднете по поне един герой вътре, даже знам по кого…
