„Дервишът и смъртта“ на Меша Селимович (изд. „Black Flamingo Publishing“) е философски роман за бавни читатели, които имат търпение да се отдадат на красотата на езика и дълбочината на психологическите описания. Дълбоко потопен в символите на ислямската културна и религиозна традиция, вероятно ще се стори донякъде чужд като светоусещане. Но въпросите, които поставя, в никакъв случай не са ограничени до религиозния контекст. Противоречията между дълг и свобода, традиция и новаторство, действие и бездействие, аскетизъм и светски живот са валидни за всяко общество. Българските читатели би трябвало да се почувстват съпричастни дори само поради географската близост и споделеното балканско чувство за историческа обреченост. Изключително много помага и образцовият превод на Жела Георгиева, която превъзходно е предала особения архаичен стил на повествованието – обагрен със специфични турски думи и наситен с вътрешни събития.
Как се променят животът, самооценката, моралните устои на един човек, който бива внезапно изваден от точката си на равновесие? Съзерцателният живот създава илюзията за безпогрешност, но изведнъж въвлечен в поредица от събития, дервишът Ахмед не може да спре лавинообразните им последици.
В началото на романа го намираме вглъбен в богоугодните задължения на шейх на теке (сграда, в която живеят дервиши – бел. прев.), убеден, че държи под контрол отношенията си с външния свят. Но арестът на брат му го хвърля във водовъртеж от интриги и тънки политически сметки. Осъзнаването на собствената му безпомощност пред злото го тласка към поредица от постъпки, които незабележимо го променят. Пред нас се разгръща цяла една вътрешна Вселена, изградена от монолога на героя, в който той анализира най-фините и потайни движения на душата си. С психологическия нарцисизъм на самотния човек Ахмед претегля всяка мисъл, сянка или лъч светлина, които се отразяват във вътрешното му огледало. Авторът ни е лишил от възможността да го погледнем отстрани и по този начин съзнателно създава едно особено сляпо петно в читателското ни възприятие. Принудени сме да се доверяваме на разказвача до момента, в който разминаването между самооценката му и реалните му действия минава критичната точка и става видимо.
Измежду моралните дилеми като едва доловим аромат се носи споменът за детството – онази точка, в която са концентрирани всички възможни избори. Копнежът по неосъществените мечти и прикритото съжаление за неизречените желания навяват тъга и загатват за нещо непълноценно, неизживяно. Тези чувства героят нарича „разбунтуване“, защото традицията повелява той да е щастлив с избора, който е направил. Но в мига, в който нещастието го застига, Ахмед разбира, че докато страниш от света, той настъпва към теб. Отказът от действие е отказ от участие в живота, който се случва независимо от твоите желания и стремежи.
„Не знаех, че е бил толкова нещастен“ – казва приятелят му Хасан. Едновременно съжаление и присъда.
Меша Селимович (1910-1982) е един от най-известните писатели на бивша Югославия. Роден в град Тузла, Босна и Херцеговина, той участва в народоосвободителното движение през 1941-1944 г. В навечерието на освобождението на Тузла през 1944 г. брат му Шевкия Селимович е заловен и осъден на смърт чрез разстрел. След Втората световна война живее в Белград, Сараево и отново в Белград. Заема ръководни постове в сферата на театъра, киното и литературата. За романа „Дервишът и смъртта“ получава най-високата югославска литературна награда – Ниновата.
