„Докато ви пиша, ракети летят пред прозорците ми и на разстояние от 20 километра от къщата ми руските агресори унищожават предградията на Киев“, казва писателката Лариса Денисенко в имейл до издателство във Великобритания. „Мариупол, където живеят над 400 000 души, остава без вода, топлина и храна поради нарушения на международното хуманитарно право. Едно дете почина от дехидратация днес.”
Денисенко, украински писател, адвокат и обществен активист, изпраща имейл за детската си книга „Мая и нейните приятели“, илюстрирана от украинската художничка Маша Фоя, която ще бъде издадена от Bonnier Books UK през април. Всички печалби на компанията от книгата ще бъдат дарени на UNICEF и техните усилия да подкрепят децата на Украйна в продължаващата инвазия, пише The Guardian.
„Мая и нейните приятели“ е написана след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и окупацията от Русия на част от областите Донецк и Луганск на Украйна. Нейната история за децата и техния различен домашен живот придоби нов резонанс по време на конфликта, тъй като семействата бягат и се разделят.
За предстоящото издание на книгата – което също излиза във Финландия, Полша и Германия на 12 април – Денисенко добави ново въведение, написано от коридора, в който се криеше с майка си и кучето си по време на ракетните нападения.
„Мисля, че самата история е гениална“, каза британският издател на Денисенко, Хелън Уикс.
Първоначално публикувана през 2017 г. в Украйна, под името „Мая и нейните майки“, книгата разказва историята на ученици, всеки с различен тип семейство. Тя става бестселър в страната, но предизвиква критики за представянето на младо момиче с две майки. Денисенко, Фоя и издателите бяха обект на заплахи и тормоз.
УНИЦЕФ изчислява, че сред бежанците, избягали от Украйна, има стотици хиляди деца и „много от тях са непридружени или са били разделени от родителите или членовете на семейството си“. Следователно централното послание на книгата е по-актуално от всякога, като Денисенко казва, че я е написала, за да „помогне на всяко дете в Украйна да се почувства защитено, независимо дали има баща, майка, или само една майка, или две майки, или двама бащи, или втори баща или мащеха”.
Денисенко остава в Киев и оттам е решена да издаде книгата си. „Вярвам, че културната дипломация, езикът на книгите, може да помогне на хората да проявят съпричастност, да се борят за живота на други хора“, казва тя.
„С тази книга искам да се обърна към хората от демократичния свят: ние сме тук, недалеч от вас, ние сме хора на свободата и мира. Никога не сме нападали друга държава. Децата ни са талантливи, смели, красиви и силни. Заслужаваме целият свят да се присъедини към нас в борбата срещу войната и срещу убийствата на деца. Не мога да се бия с оръжие в ръка, но думата също има значение при тези обстоятелства.“
