Харесвам Диана Петрова като авторка още от дебютния й роман „Ана“, а последвалият го „Синестезия“ се нарежда сред най-любимите ми съвременни български книги. За съжаление, с излязлата през 2016 г. „Лилит“ не постигнахме разбирателство – не открих почти нищо за себе си в тази история, не и в настоящия етап от живота ми. Това разминаване обаче не променя качествата, които ме привличат в писането на Диана, нито пък потуши нетърпеливото ми очакване на най-новия й роман.
„Деветте кръга“ (изд. „Софтпрес“) пристига с обещанието за модерна любовна история, развиваща се в сърцето на София. Двайсет и три годишната Габриела се завръща в България в търсене на ново начало след тежките разочарования, които е преживяла във Франция. Работата в престижна софтуерна фирма и подкрепата на разкрепостените й приятели Андре и Соня дават добър старт на промяната. Идеята да започнеш начисто обаче често е илюзия, защото това, от което бягаш, винаги те настига, било то и под различна форма. Не след дълго в живота на младата жена нахлува гениалният, енигматичен милиардер Самуил. Двамата ще преобърнат взаимно телата и душите си с хастара навън и ще се потопят в дълбините на удоволствието и жестокостта, които често вървят ръка за ръка по пътя на голямата любов.
Що се отнася до същността на деветте кръга… Е, ще оставя любопитството да ви погложди.
Обичам любовните романи – това е предпочитаният ми жанр за разпускане и презареждане на батериите. Въпреки това спокойно мога да заявя, че ако сте прочели една еротична сцена от тях, то вече сте ги прочели всичките. Не съм срещала кой знае какво разнообразие при описанията или предаването на емоциите на тези моменти. В „Деветте кръга“ обаче Диана се е развихрила така, както, признавам си, не съм срещала в която и да е друга книга.
Предупреждавам, че „Деветте кръга“ не е роман за пуритани. Физическото привличане и неудържимият копнеж по човека, обсебил съзнанието и сърцето ти, са природните стихии в тази история. Еротичните сцени изобилстват, написани са без капка свян и не личат каквито и да било опити да им се придаде сладникав ореол чрез използване на евфемизми, завъртяни изрази или леко смехотворни названия на ключови части от тялото. Обрисувани са изключително богато и напоително и ценителите на еротиката определено ще им се насладят. Аз не бих се наредила сред въпросните ценители и може би заради това сексът в първата половина на книгата ми дойде прекалено дори за ню адълт роман.
Диана Петрова
За щастие, във втората част намерих много повече разнообразие в сюжета и постъпките на героите. Диана дори ни изпраща на околосветско пътешествие и ни поднася доста напрегнати моменти – от смъртоносните планините до лъскавите офиси на софтуерните гиганти, криещи не по-малко опасности. Нещо повече, из цялата книга има пръснати страхотни попадения, които да накарат читателя да поспре за миг и да си извади някой и друг запомнящ се цитат.
Диана също така разчупва клишетата на стандартния еротичен роман, като изгражда сложни и противоречиви образи. Вярно, че обикновено не посягаме към този жанр в търсене на особен психологизъм, но след прочита на „Дветте кръга“ ви уверявам, че когато го има, преживяването е много по-въздействащо и удовлетворяващо.
Героите тук не са надуваеми кукли, а многопластови, често вбесяващи персонажи, обременени от миналото си, изтърпените болки, слабостите си и неспособността да устоят на другия. Второстепенните образи пък си съперничат с главната двойка за вниманието и симпатиите на читателя, вместо да бъдат просто рамене, на които Габриела да поплаче. Самата тя претърпява сериозно развитие по пътя на себеосъзнаването. Диана не се бои да разголи и най-несимпатичните й черти, за да я направи пълнокръвна и да ни помогне да повярваме в жената, в която се превръща накрая. От друга страна, Самуил е от онези обсесивни литературни мъже, които ми е много трудно – да не кажа невъзможно – да харесам, дори и да приема, че са въплътена женска фантазия. Той е като острие, което пуска кръв на всеки, попаднал в орбитата му.
В крайна сметка е лято, задават се почивни дни, а „Деветте кръга“ е от онези романи, които вървят със сезона като мохитото и плажното масло. Ако клоните повече към романтичния спектър, може би не е най-подходящото четиво за вас, но със сигурност ще ви провокира и ще ви предложи едно написано с размах изживяване. Най-хубавото е, че българските автори започват да се отварят към тези така популярни по света жанрове и постепенно запълват празните ниши у нас.
Не пропускайте ревютата на Габи за „Ана“ и „Синестезия“, както и мнението на Диляна за „Синестезия“. Прочетете още интервюто ни с Диана, както и рубриката ни „Как четеш“ с нейно участие. Още един отзив за „Деветте кръга“ ще намерите при Хриси в „Hrisilandia“.
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
