Лесно е да се заблудиш, че „Лятна детективска история с таралеж“ е обикновен хумористичен сборник, чиято единствена цел е да носи безоблачно забавление и неусетно отлетели 2-3 часа. Едноименният минироман (или по-пространен разказ) заема почти половината от и без това неособено дебелата книжка (целият й обем е ни повече, ни по-малко от 176 страници).
Хуморът на Деян Копчев бързо ме спечели. Колоритен частен детектив (в ролята – чешитът Чичин!), напълно осъзнаващ собствената си обикновеност, приема странна задача, която ще издуе платната на отънелия му портфейл. Нищо по-лесно – палиш колата (с бензин за чужда сметка), отваряш прозорците и газ към морето. Забутано морско градче/селце на име Кестен те очаква – ще се наслаждаваш на спокойствие, отмарящи гледки и кипваща кръвта девойка. И ще ти плащат за това. А да, и ако се сетиш, ще разпитваш местните дали са виждали немъртви да се мотаят наоколо. Хей, и за малко да забравя – таралежите са новите най-предпочитани домашни любимци. Кротки, привързани към стопаните си и даряващи ги с обилно количество натурална тор. С нея можеш да зарадваш градината си или да омърляш дрехите си – твой избор.
Малко ми докривя, че историята приключи толкова бързо. Според мен имаше всички предпоставки с лекота да бъде доразвита до самостоятелен роман, който със сигурност щеше да е сред най-веселите, който съм чел напоследък. И докато мислено мрънках и негодувах, по инерция продължих със следващите разкази. И тук бях истински впечатлен.
След 4-5 от тях напълно бях забравил за недоволството си и с огромно нетърпение започвах история след история. Оказа се, че „Лятна детективска история с таралеж“ е много по-смислена и ценна книга, отколкото първоначално очаквах. А удоволствието от четенето беше усилено от прекрасния стил на Деян Копчев.
Освен споменатия и наречен от мен минироман, в сборника са намерили място още 12 разказа, които внезапно и честно ме спечелиха. По стечение на обстоятелствата (или по-вероятно по мой избор) в последните 2-3 месеца чета единствено книги с разкази, затова мислех, че вече съм им се наситил. Но не – ето това ми липсваше – истории, дело на роден автор, случващи се около нас, звучащи ни подозрително познати и освен това изградени с любопитни обрати, радващи ни като читатели.
Мога да отлича „Разходка„, „Лора„, „Възпитание“ и „Чорапогащник„. В края им изражението ми преминаваше от силна изненада в самодоволна усмивка – чудесно написани – умно, стилно и без нищо излишно в тях. Със сигурност ще ги препрочитам, защото това действително е много силна майсторска проза.
Този сборник с разкази е чудесен. Приятна книга, която някакси е успяла да бъде хем лековато забавна, хем литературно стойностна. Поздравления за Деян Копчев и за издателство „Deja Book“ за попадението!
Още ревюта за книгата можете да прочетете в блоговете „Книголандия“ и „Изгубени в прехода.“
По-късно днес ще можете да прочетете и отговорите на автора Деян Копчев за нашата рубрика „Как четеш“!
