Сякаш е писано на поетите да бъдат прокълнати – малцина са тези, които могат да се похвалят с лесен живот. Дилън Томас, един от най-влиятелните поети на ХХ век, със сигурност спада към трагичните фигури на литературния свят. Освен поет е драматург и за кратко, журналист. Творбите му се отличават с непринудена искреност, проницателни образи и ясно изразен патос. Рано среща своя край, но успява да остави богато културно наследство след себе си.
Запознах се с Дилън Томас през 2016 година с британския филм A Poet In New York. Една година по-късно заминах да следвам във Великобритания и не къде да е, а в родния му град – Суонзи, Уелс. Университетската ми квартира бе в непосредствена близост до къщата, в която израства, а целият център е осеян с неговото име или лик – няма измъкване. Навсякъде се усеща единствено непреходната обич към поета. Попих не малко от тази любов “чрез осмоза”, а днес творчеството му ме изпълва с гордост, досущ като тази на жителите на Суонзи.
Роден през 1914 г., Дилън е второто дете на Флорънс и Дейвид Томас. Учи в родния си град, но бързо си проличава, че не го интересуват точните науки. Прекъсва образованието си на 16 години, за да започне работа като журналист в South Wales Evening Post.
Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят. – Дилън Томас
Междувременно пише поеми – събира около 200 на брой. Първата му стихосбирка, “18 стихотворения”, се появява на бял свят през 1934 г. и завладява английската литературна сцена със своя уникален стил. Ясно си личи любовта му към словото. Така Дилън привлича вниманието на големци като Т. С. Елиът, но така и не се присъединява към нито един литературен клуб – затова, и до днес, на литературните критици им е трудно да определят към кое движение принадлежи.
(снимка: BBC)
Въпреки че Дилън не се смята за истински националист, творчеството му е силно повлияно от родната му страна. Без дори да говори уелски, поетът успява да улови музикалността на езика, предавайки я в собствената си поезия. Много литературни критици се възхищават на нетрадиционните похвати, които използва, оприличавайки ги на уелския cynghanedd (в буквален превод: хармония).
Творец, чийто почерк не търпи никакви ограничения, но чиято дисциплина е желязна; анархист, който кове закони; трудолюбив мечтател; педантичен романтик; дълбокомислен певец – колко още подобни оксиморони бихме могли да натрупаме, преди да успеем да опишем противоречивата, почти невъзможна природа на поета? – из предговора на Александър Шурбанов от “Дордето слънцето се пръсне. Избрани стихотворения на Дилън Томас“ (изд. “Жанет 45”)
Трудно изкарва прехраната си със скромната си заплата на поет. Започва да записва радио предавания за английския канал BBC през 40-те години, а по-късно играе и в радиопиеси. Гласът му е вече разпознаваем из цяла Великобритания, а самият Дилън става “известна личност във всеки смисъл на думата”. По същото време живее по къщите на приятели в Лондон и все повече и повече злоупотребява с алкохола. Запознава се с бъдещата си съпруга, Кейтлин Макнамара, която му ражда три деца по време на трепетния им брак. Двамата се местят в Ларн, Уелс. Заживяват в къща, закупена им от един от покровителите на Дилън – Маргарет Тейлър. Тази къща е и последният дом на поета.
(снимка: Wales Online)
Дилън осъществява три турнета из Съединените щати, първото от които се състои през 1950 г. Междувременно проблемът му с алкохола е достигнал своя пик. На поета вече му е трудно да се въздържа дори на социални събития. Пие преди литературни срещи, а по време на тях нарочно се държи инфантилно, за да стряска читателите си. Въпреки това, хора разказват какъв енигматичен човек е – как успявал да грабне публиката, която го гледала със затаен дъх през цялото време.
През 1947 г., по време на семейна почивка във Флоренция, Дилън пише най-емблематичната си поема, “Не си отивай кротко в тъмнината”, посветена на баща му. В стихотворението се усеща оголената емоция, която изпитва поетът, допълнително засилена от ярките образи, които рисува. Стихотворението е най-цитираното му произведение, появявайки се във филми като „Интерстелар“ на Кристофър Нолан и “Денят на независимостта“ с Уил Смит.
Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!
(преводач: Александър Шурбанов)
Младият поет загива по време на третото си и последно американско турне. Още преди да замине за Ню Йорк, Дилън се оплаква от болки в гърдите, но така и не получава медициско внимание. Не спира да се отдава на пороците си, въпреки влошаващото му се състояние. След една от срещите му е приет в болница по спешност, а няколко дни след това – на 9 ноември 1953 – умира едва на 39 години. Тялото му е върнато в Уелс. Погребан е в Ларн. Съпругата му е погребана до него след смъртта ѝ през 1994 г.
И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад, с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.
(преводач: Александър Шурбанов)
(снимка: Wales Online)
Въпреки алкохолизма и трудния характер, Дилън Томас остава един от най-великите поети на Великобритания, ако не и на света. За мен поетът е един онеправдан, често неразбран творец с брилянтен, но обезпокоен от вечни тревоги ум. Неоспоримо оставя големи следи след себе си, а влиянието му се усеща и до днес. В Суозни е издигната статуя в негова чест, а сградата на старата община е превърната в културен център, посветен на живота му. През 2004 година е основана и литературната награда, The International Dylan Thomas Prize, на стойност 30 000 британски лири, връчвана ежегодно на писатели до 39-годишна възраст.
Други известни творби на поета са „Портрет на художника като млад пес“ и „И смъртта ще остане без царство“ (изд. „Народна култура“), “Коледата на едно дете в Уелс” (изд. “Лист”) и радио драмата Under Milk Wood, върху която работи почти през целия си съзнателен живот. Александър Шурбанов е преводачът на всички творби на Дилън Томас появили се на български език.
Снимка на публикацията: BBC
