Лене Кобербьол е датска детска писателка, която не е толкова популярна, колкото би следвало да бъде. Освен че е авторът на романите по хитовата детска анимация и комиксова поредица „W.I.T.C.H.“, тя е носител на скандинавската награда за детска литература и е номинирана за медала „Ханс-Кристиян Андерсен”.
Лене Кобербьол умее да създава пълнокръвни и силни момичешки образи, които са чудесен пример за много тийнейджърки. Такава е и Клара от „Дива вещица” (изд. „Емас“) – обикновено дванайсетгодишно момиче, което един ден бива одраскано от голям черен котарак и открива, че е станала дива вещица, точно като леля си Иса. Въпреки нежеланието на майка й, Клара трябва да овладее уменията си и отива да живее при леля си. Тя притежава талант и голяма сила, но обучението не върви нито лесно, нито гладко. Другата ученичка на Иса не питае особено топли чувства към Клара. На всичкото отгоре на Клара твърде скоро ще й се наложи да доказва, че е дива вещица, и да повярва в собствените си сили.
Изданието включва три книги, които проследяват приключенията на Клара, и всяка история си има завършен край, макар да следва една сюжетна нишка. Темите, засегнати в романа, са тези за идентичността, приятелството, приемането и опознаването на собствените ни сили. Хареса ми, че Клара се страхуваше и не хукваше веднага да се бори срещу злото. Защото, както казва една клиширана мисъл, смелост не е да не се страхуваш, а да правиш нещо, въпреки че се страхуваш. Лене Кобербьол перфектно описва колебанията, които са характерни за всеки, превъзмогването им и придобиването на самоувереност.
Магията, описана от Лене, диша с ритъма на земята и тварите, които я обитават. Дивите вещици са свързани с природата и тяхната цел е да защитават всичко живо, което я населява. Концепцията донякъде ми напомни за магията в „Изтръгнати от корен“ – дива, първична и с аромат на трева и пръст.
Главният антагонист е Химера, чийто образ също претърпява развитие от началото до края, макар и в обратен ред, тъй като се разкрива защо и как е станала такава. Нейната история е важна, тъй като показва жизненоважната връзка между деца и родители.
Ако харесвате фентъзи и попадате в по-ниска възрастова граница, то „Дива вещица“ със сигурност ще ви омагьоса, както стори и с мен, въпреки че отдавна съм минала тийнейджърската възраст.
Вижте и ревюто на Вал Стоева в сайта „Детски книги“.
