Ако все още не сте разбрали, София вече е горд собственик на „читАлнЯта“ в Градската градина. Павилионът с изпочупени стъкла, който дълги години загрозяваше централния парк, днес грее в ролята си на инфоточка за туристите и на място, в което можеш да намериш около 1500 заглавия модерна българска и световна литература.
При първата ни семейна разходка до официално откритата читалня се сдобихме с читателски карти и с книжки. Докато преглеждахме рафтовете с детска литература, едно заглавие прикова погледа ни, гледайки ни с ококорени, леко палави и толкова щастливи очички, че неизбежно попадна в колекцията за четене на Дàниел за проект “Експериментът”. Оказа се очарователното издание “Диво” (изд. “Рибка”) на Емили Хюз, което е най-впечатляващата книга в последните месеци, попадала в ръцете ни след “Когато искам да мълча”.
“Диво” разказва историята на малко момиченце, попаднало незнайно откъде в гората. Горските обитатели го учат как да говори, да се храни и да си играе, но тогава се намесват едни странни двукраки животни. Те са обсебени от идеята да го научат на правилните неща, но работата никак не върви. Защото… как можеш да опитомиш нещо, което е толкова щастливо диво?
Въпреки малкото си текст, книгата говори изключително ясно и провокира читателите да разсъждават по редица теми: отношението на възрастните към децата; редно ли е да натрапваш един начин на живот на някой, който желае съвсем друг; кое поведение е правилно и кое – погрешно; не е ли важно в крайна сметка да се търси щастието; дали не се опитваме с години да се впишем в едни рамки, когато душата ни жадува за други?
“Диво” е чудесен урок по родителство, скрит зад впечатляващи илюстрации, които допълват текста пребогато. Друго, което ме грабна, е изработката на книгата – гръбчето й е от плат (точно като книгите ми от едно време), хартията е изключително интересна на допир – хем е нежна, хем напомня нещо диво и естествено, а кòлите са съшити вместо лепени. Твърдите корици, съчетани с прекрасните илюстрации, превръщат книгата в подходящ подарък за всеки малчуган и за неговите родители.
Сигурна съм, че ще има и роптаещи срещу сравнително високата за българския пазар цена на книгата и малкото количество текст, но истината е, че качествената книга не зависи правопропорционално от броя думи. Тя е такава, защото съчетава в себе си всички качества, способни да превърнат отделни изречения, рисунки, хартия в нещо, което ще пазиш дълго време в сърцето си и ще се връщаш към него отново и отново.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
