Наскоро (снощи, докато чаках да се активизира партито за рождения ден на две приятелки) привърших „1984“ на Ерик Блеър, когото всички познаваме като Джордж Оруел. Няма да крия, че за пръв път чух за тази книга, когато „върлуваше“ суматохата около първото reality show у нас „Биг Брадър“.
Интересът ми обаче бе разпален от доц. Георги Лозанов (някои личности имат необяснимо силна харизма) на летния курс по журналистика във ФЖМК миналото лято, когато в лекцията си за медиите и културата засегна въпроса за новите форми на масова комуникация – reality предаванията, имайки предвид именно „ВВ“. Думите му бяха следните (записал съм ги, разбира се):
Антиутопията „1984“ на Джордж Оруел рефлектира темата за погазването на най-съкровената човешка същност – личната неприкосновеност. Показва посягането върху човешката идентичност чрез навлизане в интимното пространство на личността.
Всъщност Оруел ни показва своето пророчество за новия световен ред след края на Втората световна война – господстващите диктатури, постоянната заплаха от атомни бомбардировки, развитието на технологиите за пропагандни цели. Светът в “1984” е тъжен образ на един възможен живот 35 години по-късно.
В Океания господства една партия – Ангсоц, на чийто връх стои Големият брат, който “винаги те наблюдава” от стените на всяка сграда с голямата си глава и черните си мустаци*. И цялата икономика е подчинена на партията-майка – висшите членове живеят в охолство, докато “пролите” водят своето подобие на “съществуване” с промити от постоянната пропаганда мозъци.
Атомната война от 50-те години се е превърнала в постоянна война, чиято единствена цел е да възпрепятства развитието на хората и да ги превърне в пионки в играта на трите партии-диктаторки в останалите по света само три държави – Евразия, Изтазия и Океания. Постоянната война е начин за изразходване на работна сила без да се създаде нещо, което да може да се консумира от “обществото”. Тя се превръща в постоянен мир**, тъй като нито една от страните не побеждава, съюзниците постоянно се прегрупират, а загубите са символични.
Техническият напредък пък е единствено в полза на Партията. Тук Оруел има някои наистина точни предвиждания – телекраните, които имат мултимедийни елементи (приемат и едновременно предават информация за партийните членовете – най-важните “очи” на Big Brother) и слагат край на личния живот още в мига, в който чуеш жената от монитора да се обръща към теб на малко име. Трябва да вметна, че интернет също е можел да се използва предимно за подобни цели***. И каква е гаранцията, че в момента не се използва именно за това?
През 1984 никой не пише на ръка – всички използват диктографи!?!**** Стига се дори до абсурдната ситуация главният герой да ходи в антикварен магазин, за да си купи писалка и тетрадка, на които да си води дневник – от носталгия по един далечен и още толкова непознат живот.
“Абсурдният часовник с 12-часов циферблат” пък е фразата, която най-силно показва могъществото на Партията – тя е способна да променя времето. Кокато Големият брат реши това. Дори езикът е променен в полза на Ангсоц – Новговор е единственият език на света, който не се развива, а се ограничава, за да се ограничи и мисленето на хората и да се направи тяхното покорство по-лесно.
Оруел още през 1949 г. ни показва докъде може да стигне светът в своя самоубийствен стремеж към неограничена власт, когато идва момент, при който войната и мирът са тъждествени и безсмислени, личният живот практически не съществува, а невръстни деца предават своите родители на тайните служби заради престъпни помисли. До 84-а това не бе станало реалност. Данo не стане никога.
Допълнение от 15.III.2006 @ 12.00: Става въпрос за цитат от проф. Валери Стефанов, който си харесах на една от лекциите му по Литературна комуникация във ФЖМК.
„Проблемът идва, когато правиш това, което някой ти казва, като автомат и не чуваш, когато някой ти говори. Може би част от университетското образование у нас трябва да се състои именно в четене на Оруел и търсене на провала в комуникацията.“
* Дали скоро някой от вас е виждал снимка на Сталин на младини?!?
** “Войната е мир”, гласи един от лозунгите на Соцанг.
*** Спомнете си натиска, който Пентагонът оказва на университетите “Станфорд” и “Калифорния” за тяхната вътрешноакадемична ARPA мрeжа.
**** Да, това си е чисто и просто пророчество за изобретяването на диктофона :)
3 март 2020 г. – “Аз чета” и Читалище.то издават романа “1984” от Джордж Оруел в луксозно издание и съвременен превод с подкрепата на Читалище.то. 10% от отпечатания тираж ще бъде дарен на училищни библиотеки в страната, а с приходите от продажби на изданието ще се финансира поредица от срещи и уроци по медийна грамотност – в училища (за ученици) и библиотеки (за ученици и възрастни). Виж повече на сайта на проекта.
