Какво четат младите хора днес? И кои са книгите, които ги изграждат като личности във времето на безкрайното „скролване“? Отговор търси емпиричното изследване „Homo legens в дигиталната ера: Библиографската култура и екосистемата на четенето сред студентите“, разработено от Красимира Александрова от Университет по библиотекознание и информационни технологии.
Проучването бе представено в рамките на форум, посветен на Световния ден на книгата и авторското право и Световния ден на интелектуалната собственост, и проследява читателските нагласи на студенти от специалност „Библиотечно-информационни науки и управление на знанието“ в УниБИТ.
В основата на изследването стоят лични студентски разработки на тема „10 книги, които ме формираха като личност“. А резултатите категорично разбиват мита, че младите хора са изоставили дълбокото четене.
Книгите са разделени на категории, които включват „Българска класика“, „Световна класика и екзистенциални търсения“, „Съвременна литература и социокултурна рефлексия“ и „Съвременна българска литература“.
Сред предпочитаните заглавия присъстват както класически български произведения като „Тютюн“, „Железният светилник“ и „Под игото“, така и световни литературни шедьоври като „Братя Карамазови“, „1984“ и „Майсторът и Маргарита“.
„В техните класации обхватът ѝ включва епичните романи „Тютюн“ на Димитър Димов и „Железният светилник“ на Димитър Талев, в които според тях са отразени драматизмът на епохата и дълбокият психологизъм на човешките отношения. Силно впечатление прави и присъствието на философските шедьоври на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ и „Антихрист“, които „изследват търсенето на свободата, Бога и духовните лутания на човека“. Резултатите сочат, че за студентите романът „Под игото“ на Иван Вазов надхвърля рамките на доскорошните училищни задължения, превръщайки се в „съхранена национална памет за българското като битова, духовна и историческа традиция“ и източник на национално самосъзнание. Сатиричната класика „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов е припозната като „огледало на обществените нрави“, което запазва своята актуалност и днес“, става ясно от изследването на Александрова.
Допълва още, че „като предпочитано заглавие се откроява романът „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски дефиниран като „незаменим източник на размисъл върху вярата, вината, морала и свободната воля“. Социално психологическите романи „На изток от рая“ и „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек и „Богат, беден“ на Ъруин Шоу заемат подобаващо място в студентския подбор. Магическият реализъм в „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков е предпочитан роман, преплитащ сатира, философия и библейски мотиви. Фундаменталното произведение „На изток от рая“ от Джон Стайнбек – мащабна сага за доброто и злото, успешно се конкурира в студентската класация с романа „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд, разкриващ цената на успеха и илюзиите. Като вечен философски наръчник за човешките ценности присъства „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Романът „1984“ на Джорж Оруел е определен като „еквивалент на днешния политически модел и инструмент за разпознаване на политическата пропаганда“.
Силно присъствие има и съвременната литература. Студентите посочват книги като „Глина“, „Живот в скалите“, „Алхимикът“ и поредицата Хари Потър, доказвайки, че младите читатели търсят не просто сюжет, а книги, които поставят въпроси за морала, идентичността, емпатията и смисъла.
Александрова е категорична, че „младите хора с лекота припознават автори като Фредерик Бакман с „Човек на име Уве“, Халед Хосейни с „Хиляда сияйни слънца“ и Елена Феранте с „Гениалната приятелка“. Изключително зряло е отношението към биографичните дневници на Ники Сикс, които илюстрират екстремни житейски спадове, но същевременно показват как житейската травма може да придобие красота, когато е оформена като изкуство. Откровено са коментирани моралните уроци в творчеството на Елиф Шафак – романите „Любов“ и „Чест“, които „показват различните лица на любовта и сложността на моралните избори“. Изброените произведения засягат болезнено актуални теми за културните сблъсъци, човешките взаимоотношения и емпатията в модерния свят. Като категоричен фаворит, стимул за позитивно мислене и търсене на духовно израстване се откроява „Алхимикът“ на Пауло Коелю. Фентъзи жанрът е убедително застъпен чрез поредицата „Хари Потър“ на Джоан Роулинг, възприета не просто като детско приключение, а като „непреходно, магическо пътешествие, предаващо уроци по приятелство и смелост“. Подчертан интерес към световния трилър с конспиративен елемент се наблюдава в „Тайната на тайните“ на Дан Браун“.
„Особено ценни за анализа на читателските интереси сред студентите са заглавията, които категорично маркират една положителна тенденция за завръщането на съвременната българска литература и търсенето на национална идентичност чрез модерния разказ. Романите на Виктория Бешлийска „Глина“ и „Сърце“ са ярко доказателство за афинитета на студентите към красивия български език, към преданията и дълбоката емоционалност на миналото. Същото се отнася за емблематичните произведения на Мария Лалева „Живот в скалите“ и „Пътища от огън“, както и за романа „Индрише“ на Катерина Хапсали, които разглеждат сложните човешки съдби и философските въпроси за любовта, прошката и болката. Забележителен е интересът към творчеството на Васил Попов и неговите романи „Мамник“ и „Лехуса“. В тях по един модерен и завладяващ начин е възроден българският фолклор и народните вярвания. Въображението на дигиталното поколение е ангажирано чрез интеграция на стари митове в нов, напрегнат сюжет. Търсенето на духовността и историята чрез книгата на Неда Антонова „Преподобна Стойна“ е показателно за стремежа на студентите да се докоснат до мистичното и духовно наследство на България. Присъствието на Георги Господинов в тези списъци (като най-успешния и награждаван български писател) затвърждава високата литературна култура на студентите и способността им да подбират и оценяват литература от световна величина. Силно индивидуален профил е демонстриран от студент, чиято селекция е изцяло посветена на спортни биографии и история на футбола (биографии на Христо Стоичков, Трифон Иванов, Диего Марадона, Кристиано Роналдо). Този подбор доказва, че формирането на личността може да се гради и върху вдъхновяващи примери за дисциплина и спортен дух.“
Резултатите показват висока степен на библиографска култура, критично мислене и осъзнат избор на литература, която съхранява културната памет.
„Homo legens не е изчезващ вид, а еволюиращ феномен“, заключава изследването.
Тези и още много автори можеш да откриеш в Ozone.bg.
