Швейцарската фондация, която притежава правата на „Дневникът на Ане Франк“, предупреди издателите, че бащата на Ане Франк – Ото, ще фигурира вече не само като редактор, но и като съавтор на знаменитата книга, съобщава NYTimes.com.
Тази стъпка ще има съвсем пряк практически ефект върху разпространението на книгата, защото удължава срока на авторското право до 2050 г. Фондацията е заявила намерението си още преди една година, но с наближаването на края на 2015 това изведнъж предизвика остра реакция, тъй като от 1 януари 2016 г. „Дневникът на Ане Франк“ трябваше да стане обществено достояние.
Ото Франк с награда за публикуването на 1 милион копия от дневника на Ане Франк. ©Dave Caulkin/Associated Press
Фондацията на името на Ане Франк е създадена през 1963 от баща й, за да събира средствата от авторските права и да ги разпределя за благотворителни цели, като дарения към УНИЦЕФ, проекти за детско образование и медицински фонд, който днес подпомага около 50 души, спасили евреи по време на Втората световна война. Удължаването на срока на авторското право ще даде възможност фондацията да запази финансирането си.
„Искаме Ане Франк да си остане Ане, затова искаме да предпазим творбата й от неправомерна експлоатация“, заявиха представители на фондацията. „Тя не е била навършила още 16 години, когато е загинала. Нашата цел е да я защитим“.
Представителите на фондацията уверяват, че читателите няма да намерят никаква промяна в текста на дневника, и отхвърлят съмненията за финансови интереси при взимането на това решение.
Според други обаче, удължаването на действието на авторското право противоречи на духа на самия закон.
„Има сериозно основание авторските права да бъдат ограничени във времето, за да могат хората свободно да използват писмения материал“, казва пред NY Times Стеф ван Гомпел, адвокат по авторско право. „Авторското право не означава, че ползването на творбата трябва да бъде вечно ограничавано“.
В музея на Ане Франк в Амстердам също не са щастливи, тъй като екип на музея в сътрудничество с историци и изследователи подготвя в продължение на пет години уеб версия на ръкописа, която да бъде публикувана след изтичане на срока на авторското право.
„Най-добрата защита за творбата би била да стане обществено достояние, защото това ще увеличи броя на читателите й“, смята Изабел Аттар, френски политик, която подкрепя идеята за онлайн публикуване на ръкописа.
