Преди около година четох „Спасяването на Франческа“ и обикнах писането на Мелина Маркета. Споменът за прекрасния й стил, живите образи, неподправените персонажи и оригиналната история още е пресен, а на пазара скоро се появи нова нейна книга – „Добри дни, лоши дни“ (изд. „Милениум“).
Първоначалният ми порив обаче не беше да се втурна към преведения на български роман, а интуицията ми подсказваше, че той ще ми хареса по-малко от историята за Франческа. Глупаво предчувствие, което не се оправда дори на йота.
Голямата очарователна изненада беше, че „Добри дни, лоши дни“ може да се приеме за продължение на „Спасяването на Франческа“. Център на историята този път не е семейството на Франки, а това на чаровника Том, но важното е, че щурата тайфа отново се събира.
Маркета проследява няколко любовни истории на три поколения в едно австралийско семейство. (Звучи малко сложно, но щом ги опознаеш, се убеждаваш, че не е.) Драмата се засилва с приближаването към настоящето, а изпитанията се натрупват. Макий/Финч лъкатушат през войни, разпри и преглъщан гняв, но това, което ги държи на повърхността, е силната връзка помежду им. Връзка, създадена с кръв и обич.
Докато едно фатално стечение на обстоятелствата, един изпуснат влак, отнема любимецa на семейството, най-малкия брат – чичо Джо.
Той сякаш е бил брънката, опазила здравия разум на всеки от рода. Сега пороци и вражди се въплъщават необезпокоявано в близките му и като отровни плевели растат и задушават всичко красиво във взаимоотношенията им. Бащи срещу синове, майки срещу дъщери, разделени семейства, нещастни деца са жертвите в битката с неизбежното, с вече случилото се.
Мелина Маркета (снимка: „Милениум“)
И докато Маркета редува минало и настояще, спомени и мечти, щастливи мигове и периоди на пълно отчаяние, пред очите ни се разгръщат историите на Том и двойките в живота му, които са му служили за пример – майка му и баща му, леля му Джорджи и Сам.
Том, Доминик и Джорджи са съсипани от ненавременната загуба и мъката, която твърде дълго им е спътница. Саморазрушават се, защото отказват да споделят болката и да я припознаят в близките си. Оцелели са, но са поели по пътя на самообвинението. А над тях един неизплатен дълг се вие като ястреб.
Алкохолът, наркотиците и депресията ги запращат на дъното. Има ли кой да ги спаси? Една дума – любов.
„Добри дни, лоши дни“ е книга за лесните отговори, които водят директно към личния ад на всеки, който им повярва. Маркета отново се е справила брилянтно с изграждането на герои, които сякаш може да докоснеш, да прегърнеш. Има я искреността, лекотата на писане и хуморът й, когато ни разказва за силата на приятелството, за подлостта на лицемерието и за децата, които имат нужда от възрастните, за да виждат по-ясно света.
„Добри дни, лоши дни“ е още книга за връзките между хората. Сложни са, изискват много грижи и няма гаранция, че ще бъдат разбрани, но едно е сигурно – ако са истински, оцеляват. Любовните истории в романа ми спряха дъха, защото в тях нищо не е спестено – страст, предателство, жертви, разкаяние, но най-вече съдба, с която е невъзможно да се спори.
Дълго писах, а остана още толкова за казване. Ако трябва да сравнявам, нека бъде така: „Спасяването на Франческа“ много, много ми хареса, но „Добри дни, лоши дни“ ме накара да се влюбя. Остави ме разтопена и просълзена.
Не пропускайте и отзива на Милена тук. Още едно ревю за романа можете да прочетете в блога „Книжни Криле“. За „Спасяването на Франческа“ пък са писали Цвети и Катрин.
