Стиймпънкът, това шантаво и безкрайно интригуващо разклонение на научната фантастика, радва не само косплей маниаците, но и читателите, които си падат по алтернативна история и зли гении. Жалко е, че в България могат да се намерят много малко романи от този вид (на прима виста се сещам само за „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд и може би отчасти поредицата „Адските устройства“ на Касандра Клеър). Самата аз имам твърде бегли впечатления от стиймпънк жанра, затова подходих с голямо любопитство към „Доктор Стъклен“ (изд. „Студио Артлайн“) на Томас Бренън.
Бренън ни пренася в Манчестър, Англия през Викторианската епоха. Страната изживява индустриален разцвет, чиято емблема е Сводът – великански мост с мощно туловище, което пресича Атлантическия океан и свързва Европа с Америка. Конструкция с подобни размери хвърля дебела сянка, удобно прикритие за зловещите експерименти на криминални банди от съвсем различен калибър. Такива, които не просто могат да претършуват дома ви и да отмъкнат най-ценните ви вещи, а да преодолеят физическата обвивка на тялото ви и да откраднат… душата ви. Дори и подобни изверги обаче има от кого да се боят. Никой не знае истинската му самоличност, но цял Манчестър шепне с боязън името на най-коварния сред душевадците – Доктор Стъклен.
Инспектор Матю Лангтън е един от скептиците, които намират историите за крадците на души за евтини суеверия. Наскоро загубил обичната си съпруга, Лангтън изживява тежък период от живота си. Работата върху най-заплетения случай в кариерата му уж трябва да го измъкне от пропастта и да му помогне да си стъпи на краката. Вместо това инспекторът се оказва уловен в необозрима мрежа от взаимовръзки, която го приближава опасно близо до най-строго пазените тайни на манчестърския елит. Дори мистериозният Доктор Стъклен постепенно се измъква от мъглите на градските легенди и започва да се превръща в реална заплаха.
Очаквах „Доктор Стъклен“ да бъде фантастична история, но вместо това романът се оказва изненадващо реалистичен. Идеята за крадците на души беше това, което ме привлече най-силно към книгата, и ми допадна как Томас Бренън е намерил начин да я обоснове научно и така да я накара да звучи правдоподобно. Иначе основната сюжетна линия на романа е криминална, като в началото имаме един брутално обезобразен труп, а в последствие бройката на мъртъвците малко по малко се увеличава, образувайки пирамида, на чийто връх стои мнимият Доктор Стъклен.
Транслатлантическия свод е наистина мащабно описан и се усеща осезаемото му влияние върху града и самите герои, които изпитват истинско страхопочитание към силуета му и всичко, което конструкцията символизира – една нова ера, в която творенията на човека сякаш го засенчват. Томас Бренън постепенно гради контраста между грамадния Свод, който смачква хората със силуета си, и душата – съкровената същност на човека, деликатна като полъх. На романа не му липсва и интрига, макар че ако сте достатъчно бдителни, към средата ще разберете за кого трябва да сте нащрек…
Като цяло „Доктор Стъклен“ е доста приятна книга с мрачна атмосфера и много добре изградена алтернативна викторианска Англия. Бих я препоръчала не само на феновете на стиймпънка, но и на онези, които обичат да четат криминални истории и да разплитат мистерии.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете тук.
